27 дек. 2013 г., 11:09  

Каква жена 6 

  Проза » Рассказы
933 0 9
4 мин за четене
С приятелка имахме уговорка да ù занеса кисело зеле. Нейното още не било станало, а Коледа без сърми - просто не става. Облякох се аз, приготвих пакета със зелката и тръгнах. А то се отворило едно време, едно слънце, едно тихо и спокойно. Чудно, само за разходка.
Звъня на вратата. Отваря ми внучката на приятелката.
- Влизай, влизай! Баба и дядо излязоха преди малко.
Не разполагах с много време, но влязох. Момичето ми беше много симпатично, а и отдавна не го бях виждала.
- Кажи, къде ги прати тези двама старчоци?
- Къде? На разходка. Времето е хубаво, само за разходка в парка. Та решихме аз да те посрещна, а те да използват хубавото време.
- Така ли решихте? И защо, ти хубаво, младо момиче, не си в парка, ами прати твоите старци да се развличат?
- Какво да ти кажа? На разходка сама не върви. А аз нямам с кого да изляза.
- Ти нямаш... чакай, добре ли чух? Как така нямаш. Свършиха ли момчетата.
Или ти си вдигнала твърде много летвата. Нямаш ли състуденти, компания приятели? Английският пр ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Врачовска Все права защищены

Предложения
: ??:??