Каква жена 6
С приятелка имахме уговорка да ù занеса кисело зеле. Нейното още не било станало, а Коледа без сърми - просто не става. Облякох се аз, приготвих пакета със зелката и тръгнах. А то се отворило едно време, едно слънце, едно тихо и спокойно. Чудно, само за разходка.
Звъня на вратата. Отваря ми внучката на приятелката.
- Влизай, влизай! Баба и дядо излязоха преди малко.
Не разполагах с много време, но влязох. Момичето ми беше много симпатично, а и отдавна не го бях виждала.
- Кажи, къде ги прати тези двама старчоци?
- Къде? На разходка. Времето е хубаво, само за разходка в парка. Та решихме аз да те посрещна, а те да използват хубавото време.
- Така ли решихте? И защо, ти хубаво, младо момиче, не си в парка, ами прати твоите старци да се развличат?
- Какво да ти кажа? На разходка сама не върви. А аз нямам с кого да изляза.
- Ти нямаш... чакай, добре ли чух? Как така нямаш. Свършиха ли момчетата.
Или ти си вдигнала твърде много летвата. Нямаш ли състуденти, компания приятели? Английският принц се ожени, за друг принц не сe сещам.
- Не се шегувай, наистина не мога да си намеря приятел.
Това последното беше казано с толкова болка, че шегата тук просто беше неуместна. Смених тона.
- Кажи ми, миличка, защо така ми говориш. Толкова си хубава, Имаш весел характер. Умна си. Няма начин това да остане незабелязано от мъжете
- Това е истината. Не ме харесват. Подминават ме. Уж сме приятели, споделят с мен, търсят ме за услуга. Искат даже да ги запознавам с мои приятелки. Заедно ходим по купони и къде ли не. И накрая - нищо. Всеки сваля някоя, но не мене. Аз съм им съветник и довереник, но до там. Ето, идват празници, всеки си хвана приятелката, с която аз съм го запознала, а аз съм сама.
Момичето говореше с болка. Вероятно моят въпрос е прелял чашата и е предизвикал тази непредвидена изповед. Толкова е мила и сладка. Как да ù помогна?
- Успокой се! Спри сълзичките. Ето така. Аз не мога да ти помогна по друг начин, но ще ти разкажа една приказка, която моята баба ми разказа преди повече от половин век. Тя пък я научила от своята баба преди повече от век. И така:
Имало едно време една сърничка. Тя живеела в едно стадо от млади сърнички. Веднъж, както си пасяло стадото, на поляната изскочили вълци. Сърничките хукнали да бягат. Подир всяка сърничка тича по един вълк. Нашата сърничка видяла вълците и така се уплашила, че загубила ума и дума. Вцепенила се, замръзнала от страх. Затичал се последният вълк към нея. Видял я такава неподвижна и той спрял. Гледат се двамата в очите и не помръдват. По едно време вълкът се провикнал:
- Че хайде бягай, де, та да те подгоня.
Помни от мен, дете мое: Момичета са сърнички, а всички мъже са вълци. Те искат да гонят сърничките, за да ги стигнат, да ги завоюват, да ги победят. Хайде сега иди до гардероба, вземи най-хубавите си дрехи, облечи ги и излез просто да се поразходиш.
- - - -- - -
Мина известно време.
Звъни се един ден на вратата ми. Отварям. Пред мен внучката на приятелката ми с едно момче. Двамата - чудна двойка. Усмихнати, весели, хубави. Личи си, че са щастливи.
- Дойдохме да ви поканим със съпруга ти на сватба.
На сватбата се случихме до роднините на момчето. Та чувам аз един от гостите, говори на сина си:
- Гледай, бе сине, гледай. Каква жена! А! Как е успял този мой племенник да се добере до това момиче. Гледай и се учи.
После, докато поднасях подаръка, посегнах да целуна булката, а тя ми прошепна тихичко:
- Приказката подейства.
Аз в отговор ù промълвих:
- Помни, дете мое, жената цял живот е сърничката, а мъжът - вълкът.
После целунах и младоженеца и му връчих плика с подаръка.
© Снежана Врачовска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Дани, права си, споделям мнението ,че напоследък мъжете все повече губят поведението си на мъжкари. Ама май ние, жените сме си виновни. Равенство във всичко,Веем байрака на еманципацията и там където трябва и там където е недопустимо.В професиите -равенство, в служебните постове-равенство, в трудовите възнаграждения- равенство, че даже не рядко и повече. Гордеем се ,че понякога съпрузите ни готвят по-добре от нас, командват пералнята по-добре от нас.Аз например никога не мога да изгладя панталона на мъжа ми така, както ще го направи той сам.Ето виждаш ли. А после искаме да са водещи , да са мъже, които гледаме в очите и чакаме да ни обгрижват, глезят, обсипват с комплименти.Поздрави!
-
Сърна казваш, ама да не бяга много бързо, че сегашните вълчета ги е погнал мързела нещо. Хич нещат да се хабят. Ако може сърната сама да им скочи в устите.
Весели празници Снежи! -
Мили хора , благодаря ви, че сте ме уважили и сте прочели написаното от мен.
Светла,вярна е приказката, живота я потвърждава.Кети,тези мънички женски хитринки ни правят по- силни от мъжете.Лидия, права си , трябва да я предаваме от майка на дъщеря, от баба на внучка. Доче, трябва да ги учим младите. Жени, много се радвам, че ти харесва. Дон, към теб специални благодарности. Ето намери се един мъж да признае кой е ловеца и кой попада в капана.Но признай си , сладък капан нали? Благодаря ти за пожеланието.
На всички пожелавам весели празници, щастлива и успешна нова година. -
Хубаво е! И е вярно. Едни са вълци, други просто вълчета; някои са с благородна осанка, други само с лъскава козина, но, да, всички ловуваме. Как беше: "единственият вид лов, при който ловецът пада в капана на плячката си"
Весели празници, Снежи! -
много хубаво...много...
-
Браво бе!Чудесна идея! Не мога да я използвам,но мога да я разпространявам(ако не възразяваш)Че то нацията се стопява прогресивно и навън и наляво, сега остава и от срамливост да се изгубим
-
Много хубав разказ, Снеже. За мен е късно да използвам тази рецепта, но ще я прочета на дъщеря ми. Поздрави!
-
Харесват ми приказки за такива мънички, сладки женски хитринки. Весели празници, Снежи!
-
Дяволски вярна приказка. Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
