Тъмна сцена.Пълна тишина,като в пропаст.Тихо , някъде много на далеко се чува тъжна музика.Бавно прожектора почва да осветява средата на сцената.И се появява на преден план една малка кръгла маса с обикновен , скърцащ , дървен стол.На него седнало русо момиче.Изглеждащо много отчаяно.Сложило ръце на масата и гледащо тъжно някаде в далечината.
-Какво... ( леко прокашляне)... какво ли може да ви се случи... на чаша кафе?-запитва момичето
Сцената рязко угасва.Музиката се усилва.Изведнъж залата се осветява силно.На сцената има много и най-разноцветни маси и столове.С различни момичета и момчета.Говорещи на висок глас.В средата на сцената е нашата героиня.Прекрасно контрастираща с цветовете.На фона на малката оранжева масичка и цветното зелено столче.Тя стои тъжна пуснала русите си коси облечена в черно.Хората покрей нея са шумни.Сцената прилича на море , преливащо от емоции , проблеми и различия.Шумотевицата идва в повече на самотното момиче.И всякъш тя не издържа.Както е навела тъжно глав ...