Тъмна сцена.Пълна тишина,като в пропаст.Тихо ,  някъде много на далеко се чува  тъжна музика.Бавно прожектора почва да осветява средата на сцената.И се появява на преден план една малка кръгла маса с обикновен , скърцащ , дървен стол.На него седнало русо момиче.Изглеждащо много отчаяно.Сложило ръце на масата и гледащо тъжно някаде в далечината.

-Какво... ( леко прокашляне)... какво ли може да ви се случи... на чаша кафе?-запитва момичето

Сцената рязко угасва.Музиката се усилва.Изведнъж залата се осветява силно.На сцената има много и най-разноцветни маси и столове.С различни момичета и момчета.Говорещи на висок глас.В средата на сцената е нашата героиня.Прекрасно контрастираща с цветовете.На фона на малката оранжева масичка и цветното зелено столче.Тя стои тъжна пуснала русите си коси облечена в черно.Хората покрей нея са шумни.Сцената прилича на море , преливащо от емоции , проблеми и различия.Шумотевицата идва в повече на самотното момиче.И всякъш тя не издържа.Както е навела тъжно глава надолу към земята стои  без да мърда.Изведнъж разперва ръце в страни и със силен глас...

-Аааааааааааааа!-извиква тя.

И всички момичета и момчета по сцената замръзват.Всякъш са били филм и някой нарочно или не,е натиснал паузата.И така всички се стопират в различни пози и различни настроения.

-Интересно ли ви е да разберете за какво си говорят хората на по чашка кафе?Да... и на мен ми е интересно.Някъде дълбоко в мен нещо ми говори , че тук никой не води смислен... или най-малкото различен разговор.Не ви ли е омръзнало от скучното ежедневие.От редовните проблеми на живота.Не ви ли е писнало да се возите по реката на живота с една и съща лодка , по един и същи път? ... На мен ми е писнало и за това съм така.Преди бах едно обикновенно и весело момиче.Но вече не.Всякъш.... да точно така , всякъш реката на така нареченият мой живот ме е оставила сама да се боря с хищните крокодили в нея.Да!Тъжно , но знаете ли , аз съм оптимист.Можеби точно тук  някъде на една от тези маси ще намеря интересен събеседник.Събеседник с , който ще говоря за нещо интересно и различно , ще одпия глътка от кафето си и ще поема по нов път , с нова лодка.-така нашата отчаяна героиня води един скрит разговор пълен с безброй много риторични въпроси със своята публика

Бавно става взема жълтата си чаша пълна с кафе , запалва поредната си цигара, а в очите и ясно се вижда отчаяние , безсилие и  малко досада.Тръгва стига до първата съседна маса ,поема си дълбоко въздух дръпва червеното столче и сяда.Щом сяда бавно оставя чашата си върху масата ."Замръзналите" хора продължиха своят разговор.

- И така!Ама ти моляти се предстаяш ли си го бе?!- нервно запитва едно наконтено момиче своята видимо добра приятелка

-И к`во?С онази пъчавра ли беше излязъл?-пренебрежително отговаря на въпроса с въпрос едно  надуто момиче с цигара в ръка.

-Да бе! С оная като я видя направо ... -и не успява да довърши нервно тя. Тъй като нашата героиня, която никой по масите не я вижда освен публиката, удря по масата и те отново "замръзват".

-Не , не и това!Обикновен ежедневен разговор оплетен в безброй много интриги.С едно и също начало и прекалено еднакъв и прозрачен край.

 Става от стола взема чашата си с кафе , дръпва от цигарата си.И поема страхливо към следващата маса.Сяда този път по-бързо и двете момчета продължават своят разговор.

-Незнам вече ,брато к`во да прая.Честно ти прикам.

-Добре де ти колко взе?!

-Ми не беше мноо , обаче нямам пари да му дам.Помогни ми баце , мноо съм загазил.-тъжно и с огромно притеснение заявява едно момче с кърпа на главата и изсулени дънки.

-Ае, незнам е бате ня се занимам с оня...-не успява да довърши нисичкото момче, защото нашата героиня  удря по масата.

-Пари , дрога , влиятелни мижетурки... хмм... нищо ново.Можете да ги срещнете на всякъде и по всяко време.Недорасли хора , не изградили своя собствена и единствена личнос.Незнаещи от каде идват и за какво се борят.Живеещи в техен собствен свят.Свят на лъжи , престапления , пъри , дрога.Правещи си добро бъдеще , но не за сега и не за този свят.Можеби за ада или в най-добрият случай раят.

Става уплашена и сяда на последната маса.Цигарата и бавно изгаря.На масата има двама млади , прегърнати и изглеждащи щастливи.Както и на предните две тя сяда и те всякъш уживяват.

-Мило, обичам те!Ти си ми всичко!-проронват се едва , едва тези думи от устните на претесненото момче.

-Слънчице мое, знаеш , че и аз те обичам.Знаеш , че съм готова на всичко за теб.Нали?- задава съвсем уравновесена този риторичен въпрос едно младо и нагласено момиче.

Следват обичайните за двама влюбени, нежни жестове и целувки.

Отекчена героинята удря по масата и се обръща към публиката.

- Отново нищо ново , нито пък интересно.Лъжи , илюзии , мечти.Обикновенни фрази ,срещащи се вече във всяка втора песен.Със силно значение ,което незнайно защо и  кога е изчезнало и е придобило обикновен банален вид."Обичам те!"Казано съвсем , без чувсво.Всякъш казваш "Добър ден".Илюзии за несъществуващата любов , мечти за розовото бъдеще.Лъжи за силни чувства!

Става бавно , дръпва за последно от цигарата си и я хвърля на сцената.С малко гняв и много тъга тя я загася с крак.Сяда шумно на нейният стол,  до оранжевата масичка.Подпира глава на рацете си.

-Какво ли може да ви се случи на чаша кафе? Дали може да стане нещо ново? Нещо неочаквано , силно и красиво?Или  може само да , чуеш ежедневните банални разговори.

Слага кръстосани ръцете си на масата  , поглежда надалеко - търсеща безкрайноста; очакваща чудото; молеща се за красота; мълчаша в тъмнината;тръпнеща за новото.Шумно  слага главата  на ръцете си.В заден план са всички останали хора."замразени" от скуката и баналността.Бавно прожекторите угасват , докато не настане пълна тъмнина.

Чува се тъжна мелодия. На сцената по средата нашата героиня, положила глава върху крастосаните си ръце на масата.По крей нея една  жена с опърпани дрехи мете със стара метла и си тананика някъква мелодия.Бавно след като внимателно оглежда момичето на масата.След като взема намереното късмечте на земята.Одбелязва:

- Поредното разбито сърце или пък дрогирано същество.Прости им, боже!-и продължава да мете излизайкои от сцената.

Чуват се женски глас:

-Какво може да ви се случи на чаша кафе?Нищо!Щом няма нищо впечетлявщо ме; щом сивото ежедневие е завладяло и последното ми останало забавление , а именно кафето; щом всички плуват с една и съща лодка , по една и съща река; щом нямам приятен събеседник с който да отпия глътка кафе... значи няма смисъл да продължавам да се боря с търсенето на новото в живота ми.- чуват се мислите на момичето – някои… ( подигравателен и ироничен, кратък смях ) някои , хора казваха , че на чаша кафе можеш да срещнеш голямата си любо…

В момента , в който се чуват мислите и на сцената се е появило едно младо хубаво момче, с чаша кафе.Озъртащо се , обикалящо около момичето.Търсещо.. търсещо... можеби новото... новата река на живота си.И преди да продължът мислите на героинята.Момчето леко я побутва по рамото.

- Извинявайте , свободно ли е при вас.Тъкмо си взех едно кафе и.... можели да седна?- запитвва той.

Някакво ярко пламаче блесва в очите и.Дали това е човекът... онзи събеседник ,който търси.

-Да , да седнете.Няма проблем.За мен ще е удоволствие.

-Дали може да се запознаем?

-Приятно ми е Петя.

-Иван.Защо стояхте така отчаяна , сама на масата?

Явно си личът искрите прехвърчащи между тях.Погледите , жестовете , усмивките , малките мимики всичко подсказва за тяхното взаимно превличане.

-Ами , защото чаках вас.-неволно се изплъзват тези думи от нейната уста.

-Мен ли? Как така мен , та ние не се познава ме.

-Ами....

-И вие ли усещате това което и аз- притеснен и изчервен пита Иван.

-Мисля … че да.

И така хванали се за ръце тихо , почити безшумно те си говорят. Петя пуска иван и удря по масата.Неговият влюбен поглед и протегнати ръце замръзват.

  Петя казва:

-Какво може да ви се случи на чаша кафе?Да чуете обикновенни неща.Ежедневни проблеми.Безброй лъжи и мечти.А дали може да срещнете нещо различно , нещо ново?Боже, дали въобще е възможно да срещнете... да , да срещнете любов.Виждате , че е възможно.Знам звучи невероятно ... но ето може и да стане.Омръзнъл ли ви е обикновеният мършут , по който се движи лодката ви по реката на живота Ви?Искате ли да го промените?Повярвайте тогава в нещо малко и ще стане чудо.

 Малките тухлички са основата на огромната зграда , така е и с живота.Малките надежди са основата на красивите и стабилни отношение. Повярвайте във вас , в заобикалящият ви свят , в усмивките на непознатите .. в чашата горчиво и едновременно с това вкусно кафе.

 Бавно сцената угасва.Малко преди да се обле е в тъмнина , точно когато свети само един прожектор в краят и се появява един сервитьор с поднос в ръка.

-         Чаша кафе?- с усмивка запитва публиката.

  Сцената угасва.

                                                К Р А Й !