/откъси от хаоса/
Глава седемдесет и шеста
За нощните въртели
Тихомълком се намъкнах в спалнята и се шмугнах в затопленото легло. Ама пусто не ми се спи. И се замислих. За мен, за нас, за всичко наоколо.
Казват, били сме цивилизация на кръстопът. И така се окръстопътихме, че се омотахме като колет. Колет за Европа, понесен през Босфора. Е, и сега сме си интернационалисти. Тук – турски стоки, там – китайски продавачи, до тях – руски баришни любов продават, на ъгъла мургаво събратче развива преджобен или сълзлив бизнес.
Да не говорим за фирмите. Щото у нас по врабче да хвърлиш – президент ще удариш. Всички пишат фирмите си на английски, половината „президенти” и родния език не владеят, освен три изречения. И то двете са псувни. Но с езиците ще се справим. Много училища се навъдиха по тях. Всичко, що знае едно ,,хелоу”, отваря школа. Само дето на младите не им се учи. Ето – срещам комшийчето пред месец се прибра от гурбет. Ама кисело – като миналогодишната туршия.
- Омръзна ми – вика – да ...