Календарът

“I find the map and draw a straight line
Over rivers, farms, and state lines
The distance from 'A' to where you'd be
It's only finger-lengths that I see
I touch the place where I'd find your face
My finger in creases of distant dark places”

-Snow Patrol

... Мислейки за Флорида, друг спомен ми изплува в съзнанието... (тези отминали моменти някак се реят на лента пред очите ми... времето отмина така бързо). Та... беше през Януари, може и преди това. Седяхме както винаги в часа по Английски, но този път бяхме сдобарали някакъв тефтер. Беше голям, лъскав, с кожени корици. Отворихме в началото, където е най-интересното... големи таблици със страни и столици, карти и пощенски кодове. Една карта прикова вниманието ни, беше карта на света... голяма и цветна с множество малки черни букви по нея. И тогава той възкликна „Ето я Флорида!” и посочи големия надпис. А аз прокарах пръст от едната страница до другата, пресичайки целия Тихи океан и половината Европа, за да стигна до миниатюрния надпис България. Той разбра намека и възкликна, както винаги „Ееее к’во, не е толкова далече”. Аз се разсмях, но не изневерих на навика и отвърнах „Ооо, да, само на другия край на света!”. Той превъртя очи, премери разстоянието от моя пръст до неговия (което грубо казано беше 10 см.) и го размаха драматично във въздуха. „Само толкова... виждаш ли?”. Пак се разсмях и не пропуснах сарказма „Дам, и повече от 10 000 километра суша, а даже и един цял океан!”...

... Защо вечно трябва да има някакъв краен срок, ултиматум, който да ни притиска? Но ето, че решението е взето и няма повече избори, само дни, два оставащи листа от календара, другите вече ги откъснах.