Това бяха любимите ú мигове. Веднъж в седмицата Камелия вземаше скицника и сядаше в любимото си кафене. Тук се чувстваше уютно, винаги до прозореца, наблюдавайки задъхания град. Избираше си обект и го рисуваше. Понякога човек, друг път просто фантазия. Горчивото кафе изостряше сетивата.
Днес ú се губеше вдъхновението. Наближаваше рожденият ú ден и лека тъга я беше обхванала, в унисон със студеното време навън. Съжаляваше за пропуснати мигове, скрупули и лицемерен морал. Все си мислеше, че някой я съди. Така остана сама, но не самотна, но без сродна душа до себе си. Имаше изпепеляваща връзка със женен мъж, продължила достатъчно, за да разбере, че се влюбва лудо, а той никога няма да напусне съпругата си. Сама реши да прекрати всичко. Не беше лесно и все още сърцето ú кървеше. Но това беше начина, друг нямаше. Изтръгна любовта с голи ръце. Споменът още се приютяваше в самотните ú нощи.
Така се беше размечтала, че си изпусна молива. Наведе се, но вече някой ú го подаваше. Видя едно усмихн ...