Това бяха любимите ú мигове. Веднъж в седмицата  Камелия вземаше скицника и сядаше в любимото си кафене. Тук се чувстваше уютно, винаги до прозореца, наблюдавайки задъхания град. Избираше си обект и го рисуваше. Понякога човек, друг път просто фантазия. Горчивото кафе изостряше сетивата.

Днес ú се губеше вдъхновението. Наближаваше рожденият ú ден и лека тъга я беше обхванала, в унисон със студеното време навън. Съжаляваше за пропуснати мигове, скрупули и лицемерен морал. Все си мислеше, че някой я съди. Така остана сама, но не самотна, но без сродна душа до себе си. Имаше изпепеляваща връзка със женен мъж, продължила достатъчно, за да разбере, че се влюбва лудо, а той никога няма да напусне съпругата си. Сама реши да прекрати всичко. Не беше лесно и все още сърцето ú кървеше. Но това беше начина, друг нямаше. Изтръгна любовта с голи ръце. Споменът още се приютяваше в самотните ú нощи.

Така се беше размечтала, че си изпусна молива. Наведе се, но вече някой ú го подаваше. Видя едно усмихнато лице на мъж симпатичен, не красив. Не, че нещо, но разбираше от пропорции. Но когато погледна очите, тогава разбра, че е изгубена. Пое въздух и усети аромат на плътен мускус. Направо ú се зави свят. Забрави даже да благодари.
Той отиде при компанията си. Приличаха на колеги, излезли в обедна почивка. Моливът  сам започна да се движи по листа. Бързаше да скицира чертите му. Нанасяше финалните щрихи, когато го видя, че тръгва. Погледна я право в очите, приближавайки. Загледа се в рисунката и се спря.
- Мислех се за по-красив, но и с това ще се задоволя. 
Наведе се и откъсна скицата. Камелия не можеше да реагира.
- Автограф от художничката ще получа ли? 
Ръката  ú машинално написа Ками.
- Е, Ками, радвам се, че бях вдъхновение за теб. 
Завъртя се, излезе. Остави след себе си убийствен аромат и неподправен чар.

Започна да я гложди чисто женско любопитство. Две седмици нямаше възможност да ходи в любимото кафе, но този мъж не ú излизаше от главата. 

Веднъж, когато отиваше да си плаща цифровата телевизия, го видя. Офисът на кабеларката беше в една зала, деляща със стъклени стени магазин за компютри. Той беше там. Нещо си работеше на бюрото, а Камелия така се притесни, че направо излетя от там. Хвана я яд на себе си. Защо реагира така? Е, поне знаеше къде работи.
Реши да потърси информация за тази фирма. Имаха страница във фейсбук. За нейна изненада видя снимки от тиймбилдинг със отбелязани снимки. Знаеше вече и името му. Огнян - как пареше на езика ú само.

(следва продължение) 

Вдъхнови ме "Гриф Забранено" на Валенс. Този стих е виновен за такива белички. Поезията била опасно изкуство :)))