Планът на Папата и на Айнщайн си го биваше. Вярвам това е най-малкото, което можеше да се очаква от един план, замислен от шарлатан, станал милиардер без да работи и ден в живота си и от андроид, чието изобретяване е струвало повече от брутния вътрешен продукт на България поне от началото на XXII век.
Пръв заговори Папата. Това даде възможност на Айнщайн да се умълчи, да се посвети на уискито и да зяпа в една точка пред себе си с дълбокомислено изражение.
- И така, на прага сме на нови парламентарни избори - изрече Папата с по-широката част на устата си. - Манихейците са много зле. Изглежда сигурно, че този път ще паднат.
- Ще паднат - съгласих се аз без да крия задоволството си. Папата прекрасно знаеше, че преди съм бил в щабовете и на албигойците, и на павликяните. - Нямаше смисъл да се преструвам. Той знаеше, че нямам симпатии към манихейщината, още повече, че тя трайно и последователно ни тормозеше бизнеса.
- Ако тези малоумници паднат, както върви - продължи той, - палачинката ще се обърне. А това, което ми носят на собствен полог направо ще изхвръкне и ще се строши. Знаеш ли какво ще стане, ако манихейците загубят изборите?
- Ще последват промени.
- Скромно казано. По-точно, ще последват процеси.
- Процеси ли? Какви процеси?
- Наказателни. Сега вече на много простаци няма да им се размине. Аз успявах да им купя предостатъчно време и комфорт, но повече не мога, а и не искам. Защо да харча собствени средства, за да оправям бакиите на едни некадърници, които не знаят друго, освен да крадат от народа си?
Наистина, помислих си аз, защо да харчиш? Ще рече човек, че те не крадат най-вече в твоя полза, пък ти не си Папа, ами Светия.
Той си продължи мисълта:
- Понеже манихейците са бъзльовци до един, ще съборят всичко до основи. А по-дребните рибки ще пропеят и ще огласят каквото знаят само и само да избегнат белята и ако могат, да запазят собствената си далавера.
- Искаш да кажеш, че Манихейската империя пропада окончателно?
- Искам да кажа - каза Папата и за пръв път издаде нотка на раздразнение, - че на тъпите европейски комисии най-накрая им писна и не щат да ги траят повече. Твърде много корупция и злоупотреби за разследване. Отварят им ненормално много работа. Никой робот на административна длъжност не се радва да гледа как количеството файлове с информация пред него расте. Администраторите роптаят, а комисиите бучат, понеже не могат да раздуват безкрайно щата си с роботи. Това им яде от перото с представителните разходи. Вместо да харчат по курви и по банкети, принудени са да плащат за нови и нови роботи. Пък за да се подобри ефективността, ПРЕЗКУРАМИ трябва да инвестират в още и още технологии. И всичко само защото някакви български тарикати се скъсват да крадат от евромангизите, които онези западни тарикати така и така са задължени да разпределят по регионите.
Трудно можеше да се добави нещо към такъв блестящ анализ. Може би само беше редно да се уточни, че ПРЕЗКУРАМИ беше съкратено от "Пропорционално разпределение на евросредства, задължителен контрол, управление на роботите и администриране на международните инвестиции". Бяха извънредно богата комисия.
- Обаче аз въпреки всичко мога да се оправя с тях - продължи Папата с доста заядлив тон. - Ти какво си мислиш, че не мога да се оправя с ПРЕЗКУРАМИ ли?
Аз точно за него и точно в тази сфера на действие нямах и милиметър съмнение. Излишно бе да му го казвам, затова само кимнах с глава и го оставих да довърши:
- Не ме е страх от никакви европейски комисии! Мен трима истински папи са ме галили по главата! - тросна се той и видимо беше много горд. Тук даже Айнщайн, досега разсеян и потънал в мислите си, се осефери и го изгледа с одобрение.
- Това е достойно за уважение, Езекил - каза Айнщайн. - Но не е ли време да му кажем вече какво се иска от него? Знаеш, че бързам.
- Да, прав си. Сори, отплеснах се.
Папата измени тона и силата на гласа и започна да произнася фразите от засекретената част на устата си. Значи, дойдохме си на думата най-накрая:
- Българската манихейска партия трябва да спечели изборите. И на всяка цена ще ги спечели. За това ще се погрижиш ти, Кенефче!
- Аз ли? - щях да се срутя от изненада. Ако ми беше казал, че незабавно дарява всичките си авоари на децата в Африка нямаше да ме изуми толкова.
- Да, ти. Слагам те за директор на предизборния щаб. Кажи си цената, парите не са проблем.
- Е как така!? Къде ме слагаш, аз нали преди това съм бил при другите...
- Бил си и какво като си бил? Къде в закона има забрана за такова нещо? Ти си юрист, подсети ме!
Отново се намеси Айнщайн и обясни вместо мен:
- В българското законодателство не съществува пречка едно лице, което е работило на хонорар за една политическа сила впоследствие да премине на работа при друга. Правото на Европейския съюз също не го забранява, а Съдът в Люксембург вече имаше възможност да се произнесе по тези въпроси по повод казуса Кретенеску, Кратунеску и Чаушеску срещу Румъния. Решение С-784 от 18.03.2088 година.
Този робот явно бе толкова силен, че поддържаше база данни с цялата практика на Европейския съд от създаването му през 1952 година. Той сигурно знаеше и всеки ход от всяка партия на шахматния турнир на претендентите от същата година.
Ето такива моменти правят от порядъчния човек алкохолик. Дори не разбрах как съм се пресегнал към стоящата пред Айнщайн бутилка, надигнал съм я и съм пил направо от нея. За миг бях загубил способност да говоря. Но Папата не беше загубил своята.
- Накратко - каза той и също взе бутилката, за да си долее, - аз нямам никакъв интерес манихейците да губят властта. Добри, лоши, калпави, крадливи... Мои са си. И ми подсигуряват отлична доходност. Нито ми се занимава да въртя главите на разни щури павликяни и подобни бесове, нито да уча на политика оная разпоретина шоугърлата Общакоф, дето ни в клин, ни в ръкав реши да се явява и да мъти водата.
- Езекил има всичките си рационални основания - отбеляза Айнщайн научно и с арбитражен тон.
Папата хвърли на Айнщайн поглед, преизпълнен с най-мъжка любов.
- Освен това основанията ми напълно се споделят от нашите приятели зад граница и отвъд планетарно. Те бяха така мъдри да прозрат вредите от една промяна на статуквото. И за щастие се отнесоха толкова любезно като ми услужиха временно с Айнщайн. Благодарение на това той е тук, макар и за малко. Помощта му към мен е неоценима.
- След всичко казано - изрекох аз, вече дошъл на себе си с подкрепата на уискито - не разбирам за какво съм ви аз.
- А-ха-ха, Кенефче - засмя се Папата и ме изгледа като истински дявол, - недей да ми се правиш на глупак. От колко години се знаем, хитрецо?
- От много, ама на мен все не ми стигат да ти хвана спатиите.
- Кенефче, на мен ми трябва хитър юрист за тези избори - заяви Папата без изобщо да обръща внимание на забележката ми. - Не да е умен, а само хитър. Хитър!
Това беше най-големият комплимент, който той би направил на някого.
- И аз съм човекът според теб?
- И още как. Знам те аз каква терца си по характер. Пък Айнщайн проучи цялата ти практика за последните петнадесет години. Ти си роден законотворец и водач на предизборна кампания. Никой друг не е саботирал толкова дела и лица по процедура, нито някой е измислял такива отровни клаузи в договорите като теб.
- Това са стари работи. Аз нямам чак толкова клиентела напоследък. Пък вече и собствената си жена не мога да подредя.
- Наясно сме. Още по-добре, ще имаш достатъчно време да се посветиш на изборната кампания и да не се разсейваш с хетеро-семейни глупости. Ето договора ти!
Договорът не изглеждаше много дълъг, състоеше се само от девет премигвания. На второто премигване идваше клаузата с моя хонорар, но тя стоеше непопълнена.
- Казах ти, за пари няма да се притесняваш - каза Папата, сякаш разбрал какво единствено ме интересува. Той ми поднесе един течнокристален дисплей. - Я напиши на това листче тук хонорара си!
Това бе шанс веднъж в живота. От онези мимолетни шансове, които си длъжен да сграбчиш с две ръце, да стиснеш и да клатиш. Да клатиш, клатиш и пак да клатиш, докато от тях не потече каквото е писано: злато, кръв или сълзи. Вперих съсредоточен поглед в дисплея и намислената сума скоро се изписа върху него.
Очаквах, че по претенцията ми ще се произнесе Папата. Обаче съм грешал, Айнщайн се произнесе:
- Типичен хуманоид от началото на XXII век - каза той, - много повече алчен, отколкото осведомен. Знаеш ли какво ще направим сега?
Докато претегля хлъзгавината на въпроса му, той добави още една нула към поисканото от мен. Погледна ме с чистите си очи иззад пособията, които се наричаха очила. После ме потупа по гърба и ми се усмихна безкрайно приятелски.
- Мисля, че така е по-добре - каза той и за пореден път се оплези.
- Да, и аз мисля, че така е по-добре - съгласих се объркан, но и страшно доволен.
- Имаме ли сделка, джентълмени? - попита Папата.
- Вярвам, че имаме - каза Айнщайн.
- Вярвам, че имаме - казах и аз.
Малко по-късно договорът беше надлежно подписан от двете страни: Българската манихейска партия като Възложител и Ясен Божидароф Кенеф като Изпълнител.
Отваряхме нова бутилка уиски.
Отваряхме и нова глава в българската парламентарна история.
© Дон Бъч-Странски Все права защищены