Планът на Папата и на Айнщайн си го биваше. Вярвам това е най-малкото, което можеше да се очаква от един план, замислен от шарлатан, станал милиардер без да работи и ден в живота си и от андроид, чието изобретяване е струвало повече от брутния вътрешен продукт на България поне от началото на XXII век.
Пръв заговори Папата. Това даде възможност на Айнщайн да се умълчи, да се посвети на уискито и да зяпа в една точка пред себе си с дълбокомислено изражение.
- И така, на прага сме на нови парламентарни избори - изрече Папата с по-широката част на устата си. - Манихейците са много зле. Изглежда сигурно, че този път ще паднат.
- Ще паднат - съгласих се аз без да крия задоволството си. Папата прекрасно знаеше, че преди съм бил в щабовете и на албигойците, и на павликяните. - Нямаше смисъл да се преструвам. Той знаеше, че нямам симпатии към манихейщината, още повече, че тя трайно и последователно ни тормозеше бизнеса.
- Ако тези малоумници паднат, както върви - продължи той, - палачинката ще ...