22 мар. 2013 г., 21:07

Камъкът

1.1K 0 0
1 мин за четене

    Недалеч, в едно село стоеше един камък, който от векове е там.

  В една нощ се развихря страшна буря. Небето е по-тъмно от катран. Към земята се гърчат светкавици като смоци. Едри капки закапаха. Вихрите със своите зловещи криле брулят дърветата наоколо. В това страшно време всичко се е изпокрило. Само камъкът си стои спокойно и замислено в тези тайнствени завеси на нощта.

   Той си спомняше как в миналото хората ходеха до далечния кладенец за бистра вода и щом се връщаха изморени, се спираха да си отдъхнат под голямата сянка на близкото дърво.

   - Ах, какви дни имаше тогава - казваше си сам на себе си той - но освен добри има и лоши...

   Когато кърджалиите минаха през селото, ограбиха всичко ценно, навсякъде е обагрено с алена кръв. Запалиха селото и гъст черен дим закри небето. Малко хора оцеляха. Когато си спомняше за това, камъкът потръпваше. Натъжаваше се, но не забравяше, че той е символът на издръжливостта на селото и с това се показваше на хората да не се предават и в най-тежките моменти. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела Красимирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...