Камъкът
КАМЪКЪТ
Децата вече са пораснали и са се променили, но винаги, когато се връщаме назад във времето, се сещаме с умиление и гледаме с по-други очи на случвалото се. Някои неща избледняват, за други се сещаме в неочакван момент, трети не искаме да ни се спохождат отново. Човек е богат не с пари, а с това, което може да представи като равносметка и, стъпил върху което гледа уверено напред. Спомените са нашият товар, който като камък носим през годините и изваждаме, когато имаме необходимост. Теглото на този камък се определя от значимостта на преживяното и отношението ни към него.
Нещо като онзи път, когато ги водих на екскурзия до Симеоновските езера. Тогава за мен не беше проблем колко са километрите и колко е голям багажът на гърба. Разхождахме се, играхме на федербал, пекохме на скарата и пихме кафе на жар – все прости, но необходими радости, споделени със семейството в рамките на почивния ден.
Чак вкъщи ми направи впечатление колко е натежала раницата – не като сутринта на тръгване. Разрових из разните чинии, чаши, джезвета и резервни чорапи.
- Какво е това тук?! – нададох вой и с мъка извадих един камък с размери на тухла четворка, скрит най-отдолу.
Малките разбойници се появиха с възможно най-бързата и тиха стъпка, застанаха зад полуоткрехнатата врата в готовност да офейкат, ако се наложи. С предимството на вече свършения факт и очарованието на добрите намерения, техният отговор прозвуча като сбъднала се прогноза от социологическо проучване:
- Решихме, че много добре ще стои на витрината до телевизора в хола.
- А защо не ми казахте?
- Нямаше да се съгласиш. – хитро се спогледаха те.
* * *
В последствие камъкът се изгуби от полезрението ми. Наскоро ми разправяха, че е отпътувал от къщи заедно с аквариума и живеещите в него блатни костенурки. Същите, които смениха последните декоративни рибки. Рибките, които дойдоха подир канарчетата, след като котката ги изяде...
Дъщерите заминаха да създават незабравими моменти на други места.
А на нас с майка им оставиха едно малко дакелче, което да поддържа радостта и уважението ни към спомените.
27.01.2014
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Динко Все права защищены
Предстои ми и то съвсем скоро заека Мария да поддържа спомените живи 
