Когато бях на седем се преместихме в друг град. Там ни чакаха нова къща и ново училище. Мама каза, че и тук ще си намеря приятели. Преместихме се, казваше тя, защото баща ти си намери по-добре платена работа.
Мама подреждаше къщата, а татко работеше денонощно. Още не бях съвсем наясно с часовника, затова с нетърпение чаках заздрачаването, когато белият му Форд се задаваше и спираше на алеята. Той излизаше бавно, тържествено някак, изправяше гръб и прешлените му изпукваха. После се обръщаше, вадеше чантата си и някакъв пакет, обикновено подарък за мен. Тогава се засилвах и скачах на врата му. Падахме на моравата и се смеехме, а пръскачката ни заливаше. Това бе любимият ми момент. Татко ме прегръщаше и ми казваше колко много ме обича. Мама скоро се появяваше усмихната в пъстрата си престилка и ни разделяше - вечерята бе готова.
Един ден след училище посетих Еди, най-новият ми най-добър приятел. Исках да видя рибите му. От отворения прозорец на къщата се чуваше женски кикот. Еди каза, че ...