(посветено на момчето, което безкрайно много обичам - ДЕЛЯН ИЛИЕВ)
КАП-КАП... КАП-КАП...
Нощта постла своето черно и хладно наметало върху уморения град. Вятърът пееше някаква призрачна песен, която натрапчиво навлизаше в главата ми и ме побиваха тръпки... тръпки от страх или просто защото беше студено... Не знам. Опряла глава на прозореца, аз гледах с тъга тази зловеща и печална картина и си мислех за него...
Свещта догаряше бавно. Аз виждах в прозореца отражението на белeзникавия пламък и падащия по масата восък... Кап-кап... кап-кап... дочувах как падат горещите капки... и изведнъж чувам пак... кап-кап... кап-кап... но не беше восъка, защото свещта беше угаснала. Помислих си, че ми се причува, но после пак го чух: кап–кап...
Погледнах през прозореца дали вали дъжд. По дяволите! Не валеше! Какво е това, което дочувах?! Исках да разбера, но по тялото ми се плъзнаха студени тръпки... и аз не смеех дори да направя крачка. След кратко бездействие тръгнах леко към вратата, отворих я и изл ...