Кара Кючек и Хасан Кръвника или Кърджалийското злато - 3 част

8 сент. 2007 г., 10:57

Кара Кючек и Хасан Кръвника или Кърджалийското злато - 3 част

Проза

1868 0 0

19 мин за четене

Ще бъде пълнолуние! - казал Кара Кючек, поглеждайки към небето.- По-тъмно от това няма да стане! Готови ли сте, мои верни воеводи?
-Готови сме да умрем за тебе, воеводо! - отвърнали в един глас страшните кърджалийски командири.
-Време е да пристъпим към изпълнението на плана. Ти - посочил той Осман Едноокия - ще атакуваш позициите на Великия везир от североизток. Ти, - обърнал се той към Стефан воевода - ти ще нападнеш десния фланг на противника. И пак повтарям - свил вежди той, - придържайте се строго към плана. Вашата задача е само да ударите бързо врага и да предизвикате паника в лагера му. Внимавайте за моя сигнал. Щом видите огъня, се върнете незабавно назад! Ясно ли е!
-Да, воеводо! Хайде, юнаци! Готови ли сте да сечете зелки?!
-Ятаганът ми няма търпение, воеводо! - отвърнал един страшен на вид разбойник, чието име било Махмуд Светкавицата. Тялото и лицето му били осеяни с белезите на куршумите и с остриетата на врага. Той имал великанска сила и можел с един размах на ятагана си да разсече на две неприятеля си. - Треперете, нещастници! Махмуд Светкавицата идва!
Всички разбойници се разсмяли и усетили как част от тревогата им ги напуска. Махмуд Светкавицата бил като талисман на Горския град. Докато той бил жив, нищо лошо нямало да се случи със защитниците му.
Разбойниците се измъкнали през тежките, обковани с метал врати и се насочили по тясната тайна пътека между коловете. Кара Кючек усетил как сърцето му се свило от мъка, защото знаел , че много от неговите хора нямало да дочакат да видят изгрева на слънцето. Време било за жътва, кървава жътва и класовете й щели да бъдат не едрозърнеста пшеница, а човешки трупове!
-Хасан ага, готов ли си да напуснеш града?
Младият разбойник, който през последните три години се превърнал в левент момък, кимнал с глава мълчаливо.
-Какво е това? - казал Кара Кючек и се намръщил.
Той забелязал, че разбойниците се огъват от тежестта на златото.
-Как ще се биете, дявол да ви вземе?! - изкрещял той и извадил верния си ятаган. Острието му проблеснало във въздуха и главата на близкостоящия разбойник се търкулнала на земята.
-Нещастници! - прогърмял страховитият му глас. - Аз мисля как да спася драгоценните ви кожи, а вие за злато мислите! Всеки да вземе само оръжието си, храна за три дни и една малка торбичка със злато!
Някои от разбойническите главатари се намръщили, защото не искали да се разделят със златото, което натрупали в продължение на всичките тези години. Но какво да правят?! Харесват или не - думата на Кара Кючек била закон и те трябвало да се подчинят!
-Воеводо - обадил се неловко някой, - дай ни половин час да закопаем златото си!
Баязид Свирепия не се боял от никого, но от Кара Кючек той изпитвал смъртен страх.
-Проклетници! - прогърмял гръмотевичният глас на Кара Кючек. -В този момент вашите другари проливат кръвта си, за да привлекат вниманието на врага към себе си, а вие за злато мислите! Имате само 5 минути. След 5 минути, който не е строен на площада, ще целуне острието на ятагана ми!
Разбойниците се разпръснали като пилци, търсейки скрито място за своето съкровище. Кара Кючек само броял минутите и се усмихвал. Когато последната секунда изтекла, той се изправил и измъкнал ятагана си. Един лунен лъч паднал на острието му и той блеснал. Не се наложило да го използва, зашото разбойниците вече били строени на площада.
-Хасан ага, - обърнал се той към своя любимец. - Вземи си триста човека и разчисти пътя напред. Опитай се да не привлечеш излишно внимание към себе си, но ако се наложи да употребиш сила, сечи без жалост! Али паша и Радул юнак, изберете си по сто човека. От вас искам да заемете височините отляво и отдясно на водопада. Ти - Кара Кючек посочил Баязид Свирепия - ще вземеш последните сто човека и ще чакаш знак от мене. Когато ...
-Вижте, вижте! - извикал един разбойник, прекъсвайки Кара Кючек. Ако било мирно време, това щяло да струва главата му. - Лаге-рът на неприятеля гори!
-Знаех си! - усмихнал се Кара Кючек и вдигнал ръка. -Тишина!
Той ясно можел да чуе тръбата, която призовавала на тревога сънените султански войници. Писъкът на жертвите се смесвал с яростните викове на кърджалиите.
-Вашите другари сеят огън и смърт в редиците на врага. Да се надяваме, че неприятелските части, разположени около водопада, ще им се притекат на помощ. Ти - обърнал се Кара Кючек към Баязид Свирепия - ще вземеш последния отряд и ще осигуриш нашия гръб в случай, че някой ни нападне отзад. Ясно ли е?
-Тъй вярно, воеводо! Дори косъм няма да падне от главите на жените и децата!
Те самите не чакали на мъжете да ги защитават и всеки се въоръжил с нещо - я ятаган, я пушка. Когато Кара Кючек видял едно 5-годишно момченце със затъкнати пистолети в пояса, той се засмял и добавил:
-Тежко ще бъде на султанските войници, щом и нашите орлета са готови да им пролеят кръвта!
В същото време Осман Едноокия и Стефан воевода сеели огън и смърт в лагера на неприятеля. Те почернили лицата си с кал и завързали тежки медни камбани на поясите си. Когато сънените султански войници наскочили, в тъмното те ги взели за изскочили от преизподнята дяволи!
-Рогатите идат! - изкрещял някой и си плюл на петите. - Всеки да се спасява! Дошъл е краят на света!
В настъпилата суматоха разбойниците успели да се доберат до делвите с горещо масло и напоили предварително приготвените факли в черната течност.
-Палете палатките. Сандъците с амуниции. Катапултите! - изкрещял Стефан воевода и сам метнал горящата факла ...
Пламнали небе и земя, гора и поляни и настъпил огнен ад ...
Междувременно, отрядът на Хасан Кръвника заел височините над водопада. Освен празните палатки на неприятеля, не се виждала дори и жива душа. Той пуснал сокола, а в същото време Радул юнак и Али паша заели височините отляво и отдясно на него. Било чисто и можели да доведат жените и децата ...
-Соколът! - извикал Кара Кючек и въздъхнал дълбоко. - Всичко е наред. Баязиде! - обърнал се той към огромния разбойник.-Вземи жените и децата и ги преведи през подземния поток! И побързай, нямаме време! Султанските войници всеки момент ще се окопитят и ще открият бягството ни!
-След мене! - извикал Баязид Свирепия и се спуснал смело в подземния канал ...
Стефан воевода забелязал трепеликащите светлинки на огъня от високата кула. Бил сигналът, за който воеводата говорил!
-Назад! - извикал разбойникът и надул своя рог. -Уууууу!
-Разбойниците бягат, нещастници! - опитвал се да спре бягащите войници Рамзи паша. - Върнете се, дявол да ви вземе! Ще набуча главите ви на колове!
Докато пашата събере и организира разпръснатите войници, разбойниците се върнали обратно по скритата пътека в Горския град.
-След тях, нещастници! - дерял гърло си Рамзи паша.- Къде са инженерите? Пригответе катапулта, проклетници!
-Разбойниците запалиха катапул...
Нещастникът не успял да довърши, защото куршумът на пашата му пронизал сърцето.
-Дадох ти една задача само! - навъсил се пашата - да пазиш катапултите. Ти се провали, а за провала има само едно - смърт!
Било призори, когато най-сетне султанската армия се окопитила. Рамзи паша изгледал строените войници и се изплюл презрително в праха.
-Баби! Страхливи баби! 200 разбойника обръщат в бяг 5 000 редовна армия! Билюкбаши - обърнал се той към своя адютант. -Къде са палачите?
Всички изтръпнали, защото знаели какво ги очаква.
Трима огромни като великани палачи приготвили тежките си секири.
-Един, два, три - започнал да брои великият паша. - Ти - посочил той десетия в редицата, - излез отпред.
Нещастникът се опитал да побегне, но палачът бил по-бърз и главата му тупнала на тревата.
Когато Рамзи паша свършил, по земята имало локви от кръвта на убитите ...
-Сега ще видим как ще се биете! - намръщил се Великият паша. - Бягайте като зайци и другия път не през 10, а ще обезглавя всеки пети!
Войниците изтръпнали, защото знаели, че пашата не се шегува.
Пожарът през нощта унищожил по-голяма част от дървеното поле и султанските войници се промъкнали без трудност до Горския град. Когато видели тежката, обкована с метал врата да зее, те изревали от ярост.
-Разбойниците са избягали! - изкрещял пашата и взел да си скубе брадата от яд.- Какво ще кажа на Великия везир?!
А сега нека оставим Рамзи паша и обърканата му армия и да се върнем при нашите разбойници.
Незабелязани от никого, разбойниците заслизали по тясната пътека към крепостта "Кървавата вдовица". Душите им били пълни с радост, защото за сега всичко вървяло по плана и с изключение на 20-тимата убити и ранени, други жертви нямало.
-Още малко! - подканял своите другари Кара Кючек. - От другата страна на прохода е равнината. А там е нашата цел - крепостта "Кървавата вдовица"!
Само едно нещо тревожеше воеводата. Когато Осман Едноокия и Стефан воевода се върнали след техния набег в неприятелския лагер, те му доложили, че не видяли нито следа от башибозушките орди на Дервиш ага. Някога той също бил разбойник и дясната ръка на Кара Кючек, но когато един ден той попаднал в ръцете на Великия везир, той му целунал краката и вместо на бесилото, станал верен поданик на султана.
Кара Кючек се тревожел не на шега, защото знаел кътните зъби на бившия разбойник. Той бил хитър като змия и коварен като пепелянка и всички разбойници се бояли от него ...
-Бъдете особено внимателни! - наредил Кара Кючек. - Проходът е отлично място за засада! Хасан ага, изпрати двама съгледвачи!
Двамата разбойника потънали в нощта и другарите им търпеливо зачакали.
-Чисто е! - рекъл разбойникът. - Няма жива душа.
-Проходът е чист, воеводо! - добавил и вторият разбойник.
-Нещо не ми харесва! - измърморил под носа си Кара Кючек и подвикнал тихо - Поставете жените и децата в средата. Радул юнак, Стефан воеводо и Баязиде, вземете отрядите си и охранявайте центъра и двата ни фланга. Али паша и Османе - вие ще пазите гърба ни!
Разбойниците навлезли в прохода със затаен дъх. Всеки момент те очаквали някой да се появи по околните скали и да ги обсипе с дъжд от куршуми. Почти прекосили по-голямата част от прохода, когато неочаквано се чул пронизителен вик:
-Сегаааа!
Скалите и канарите около тях почернели от появилите се по тях човешки фигури. И сякаш това било малко, защото земята около тях се разтворила и от скритите дупки изникнали като гъби още стотици башибозуци. Те били събрани от кол и въже мъже, които не се подчинявали на никой друг, освен на своя повелител Дервиш ага. Те били грозни и страшни като самата смърт и сърцата на разбойниците се изпълнили с ужас, защото това не били редовните турски войници, които можело да уплашиш само като размахаш ятаган; това били калени от многобройните битки воини, които Султанът често използвал да потуши бунтовете на раята или изпращал срещу непокорните си васали.
-Къде си Кара Кючек? - извикал Дервиш ага. Самият той се криел зад една скала. - Ще сложа главата ти на тепсия и ще я подаря на султана! И може би това щяло да се сбъдне, защото ордата на Дервиш ага превишавала поне три пъти малкия отряд, ако неочаквано една мисъл не минала като светкавица през главата на Кара Кючек.
-Хвърляйте златото! - изкрещял той. - Хвърляйте златото или сме загубени!
Той сам развързал торбата си и разхвърлял жълтиците и скъпоценните камъни около себе си. Рубините блеснали като малки пламъчета и се търкулнали на земята.
-Златото! - извикал някой и се хвърлил на земята и започнал да събира жълтиците.
-Рубини! - изкрещял други и захвърлил оръжието си. -Истински рубини!
-Мой е! - изпищял трети, грабвайки огромния скъпоценен камък. - Мой!
Разбойниците последвали примера на своя главатар и изсипали съдържанието на торбите си на земята. Това, което те събирали с кръв и пот през последните 20 години, всичко се пръснало наоколо.
Луната изгряла и полето заблестяло, сякаш било запалено. Напразно Дервиш ага крещял от високо на своите войници. Те събирали жълтиците, скъпоценните камъни и драгоценните накити от земята и се радвали като деца. За нищо на света те не искали да чуят за някакви си кърджалии или за Кара Кючек, или за когото и друг да било. Башибозуците не били платени като редовна турска армия и заплатата им била това, което можели да ограбят от бедния народ или от неприятеля. Първите лъчи на слънцето позлатили хоризонта, когато най-сетне те се упомнили ...
В същото време разбойниците се измъкнали в долината и с бърз ход се насочили към крепостта "Кървавата вдовица".
Било почти на разсъмване, когато черната грамада на крепостта се показала застрашително на хоризонта.
-Гордея се с вас, мои храбри юнаци! - рекъл Кара Кючек и гласът му бил пълен с възхищение. - Някои от нашите другари намериха хладните си гробове в камънаците, но душите им ще отидат в Рая, при Алаха и 40-те девственици ще им сипват студен шербет!
Разбойниците почели за минута паметта на загиналите си другари и скочили на крака.
-Имаме чудесен план - продължил Кара Кючек.- Сега всичко зависи от нас! Ако успеем да завземем крепостта, ще дам на всекиго по един самар със злато!
Всички разбойници се разсмели, защото знаели, че Кара Кючек бил беден като църковна мишка и че нямал дори и една медна монета.
-От бъдещата плячка, разбира се! - добавил той и се усмихнал.
Разбойниците сторили така, както Хасан Кръвника предложил. С диви викове и музика разбойническият отряд се насочил към крепостта. Най-отпред били жените и децата. Сред тях се извисявал Кара Кючек и Хасан Кръвника, които били оковани в тежки вериги! "Войската" едва успявала да удържи разгневената тълпа, която ги "замервала" с камъни и развалени зеленчуци!
-Скоро ще те сложат на въжето да те изсушат! - извикала една стара вещица и "пуснала" ноктите си.
-Смърт на предателя! - извикала друга и хвърлила камък по Хасан ага. - Продажно псе! Ако бях аз, щях да те режа къс по къс, докато не прокълнеш деня, в който си се родил!
-Назад, жени, назад! - войниците се опитвали да разбутат жените. -Изчакайте още малко!
-Елате правоверни, - разнесъл се гласът на глашатая - да заплюете в очите двама смъртни врагове на падишаха. Нека Алах го дари със здраве и освети с божествена светлина нашата империя! Това са страшните и неуловими Кара Кючек и Хасан Кръвника!
-Вай, вай! - извикал някой от крепостната стена и паднал на колене.- Не го гледайте в очите, защото ще те урочаса! Той е караконджул и ще ти открадне душата!
-За караконджул не знам - обадила се друга баба,- но съм чула, че когато си отвори устата, бълва огън!
-Ай, ай, ай! - зацъкала със зъби трета баба. Тя имала останал само един зъб и той се пъчел гордо по средата на ченето й. - Аз съм слушала, че той има ципи под ръцете. Нощно време, когато изгрее луната, можел да лети като бухал!
-Махмуд паша - продължил да вика "глашатаят" - нека Алах да го благослови и да дава радост в живота му, най-сетне успя да плени тези душмани!
По стените на крепостта поникнали чалми като гъби. Всички се стекли, за да видят неуловимите Кара Кючек и Хасан Кръвника.
Начело на процесията ситнел чудно красив бял ат, чието седло и сбурия били оковани със злато и сребро. Подковите чаткали по каменния паваж и хвърляли искри. Конникът- това бил кърджалийски -ят главатар Радул юнак, имал стройна фигура и сурово мъжествено лице. Новата му униформа му стояла като излята на стройното му тяло.
-Машала, красавец! - викали от стените на крепостта защитници-те, а жените му хвърляли червени рози и тайно му изпращали въздуш-ни целувки.
Вдясно от него, на чер като маслина ат, яздел богато облечен мъж на около 50 години. Той имал благородно лице и дълга черна брада. Тежките златни пагони на раменете му блестели като огледало.
Не било трудно да се разбере, че това бил самият Махмуд паша, а красивият конник до него бил неговия адютант.
Неочаквано белият ат се изправил на задните си крака и всички изтръпнали. Султанските войници си помислили, че адютантът на пашата ще падне и ще си счупи врата, но той с лекота се задържал!
-Привет на тебе, Сюлейман паша! - проехтял гласът на Радул юнак.- Алах да просветли дните ти и да благослови потомството ти! Аз съм Али билюкбаши, и съм адютант на великия Махмуд паша - той посочил разбойническия главатар Али паша. - Тези 2 са царски душмани - той посочил "окованите разбойници", са прочути кърджалийски главатари Кара Кючек иХасан Кръвника, които с безценната помощ на Алаха успяхме да заловим! Искаме от тебе разре-шение да влезем в крепостта и да разквартируваме нашата армия за няколко дни. Междувременно, тези душмани на султана и на империята - камшикът му се увил около тялото на Хасан Кръвника - ще увиснат на въжето, за да го поизсушат!
От стените на крепостта се чули радостни викове.
-Не ме е страх от бесилото! - гордо извикал Хасан Кръвника и плюл в лицето на адютанта на пашата.- Ти можеш да ме обесиш, но моята душа ще вампиряса и ще те преследва в кошмарите ти ден и нощ!
-Бабини деветини! - изсмял се адютантът и избърсал плюнката от лицето си.- Когато започнеш да подскачаш на въжето, ще запееш на друг глас. А ти, бре, проклетнико - ударил той злобно с камшика си втория разбойник - ти в какво ще се превърнеш?! В караконджул или риба-жаба?!
-Аз ще умра волен като орел - отвърнал гордо Кара Кючек, - но ти, ти завинаги ще останеш лакей на султана!
Лицето на Али билюкбаши почервеняло от гняв и той светкавично измъкнал обкованите със сребро пистолети и ги опрял в гърдите на разбойника. И това навярно щял да бъде "краят" на страшния Кара Кючек, ако не бил старият паша.
-Спокойно, сине, спокойно. Не ме лишавай от удоволствието да погледам как тези неверници подскачат на въжето! Простете му, Сюлейман паша, той е млад и зелен и бързо се пали. Има още много да учи, но мисля, че от него ще излезне достоен войник на Султана и Алаха.
-Какъв красавец! - погладил се по брадата комендантът на крепостта.- Синът ти един ден, Махмуд паша, ще бъде оценен от Падишаха и ще заема високо място в Цариград!
-От твоите уста - в ушите на Алаха!
-Машала, Махмуд паша!Давам ви разрешение да влезете в крепостта!
Тежката верига заскърцала и подвижният мост се спуснал над рова, който отрязвал крепостта от сушата.
Разбойниците едва се сдържали да не се втурнат в крепостта, но Али паша, който толкова добре играл ролята си, повел гордо своята армия и махал приветливо на посрещачите. Двама войника вървяли след него и хвърляли жълтици наляво и надясно. Бедните султански войници ги събирали и благославяли щедростта на пашата!
-По-добре да намерим злато тук! - пошушнал един кърджалия на съседа си. - Това бяха последните жълтици, които бях скрил в джобовете си!
Когато и последният кърджалия влезнал в крепостта, подвижният мост се вдигнал.
-Защо не се приближат кърджалиите сега?! - заканвали се от високите крепостни стени защитниците, окуражавани от многочисления отряд на Махмуд паша. -Къде са смелите разбойници?! - викали те и дрънкали ятагани.
Никой дори и за миг не подозирал, че им остават броени минути живот. В средата на площада набързо издигнали две бесилки, на които щяли да окачат Кара Кючек и Хасан ага. Сюлейман паша стоял отстрани със своите офицери и се усмихвал. Без никой да забележи, кърджалиите обсадили площада, опасвайки троен пръстен. "Палачите" свалили веригите на осъдените и ги повели към бесилото. Тълпата затаила дъх.
Благоприятният момент бил дошъл и ... Радул юнак изсвирил пронизително с уста, за да даде тайния знак. С диви крясъци кърджалиите измъкнали своите ятагани и започнали да секат наред. Пашата и неговите офицери били окачени набързо на въжетата и обесени. Останал без своите командири, гарнизонът на крепостта не оказал съпротива и се предал дори и без един изстрл. Кърджалийският главатар, който се бил наситил на кръвта и не искал да проявява излишна жестокост, благородно предложил на султанските войници да изберат: или да се присъединят към него, или да напуснат крепостта.
-Вижте се! - извикал гръмогласно Кара Кючек. - Колко години сте отдали от драгоценния си живот за султана и империята, и какво?!Вашите черва къркорят, в кесиите ви дрънкат дребни монети! Семействата ви гладуват, а децата ви стоят в дрипи! Това ли е щедрото сърце на благородния султан? Ако ме последвате, вие ще имате шанс да промените своя живот! Бъдете смели и се бийте като лъвове и ви обещавам безценна плячка: злато и скъпоценни камъни, скъпи дамаски платове и хубави жени! Който е истински храбър и иска да разкъса оковите си, нека да излезе напред и да извика: Да живее Алах, смърт на султана!
Заразени от речта му, по-голямата част от множеството разма-
хали ятаганите си и изкрещели: "Да живее Алах, смърт на султана!". Останалата част от гарнизона, която не искала да се присъедини към разбойниците, били пуснати да си ходят по живо и по здраво.
-Пратете много здраве на султана - изпратил ги Кара Кючек, махайки подигравателно с ръка. - Изпратете му този дар! - той дал още топлата глава на Сюлейман паша. - Кажете му, че следващата глава, която ще отрежа, ще бъде неговата!
Обезоръжените султански войници се насочили към Цариград, за да предадат заръката на Кара Кючек.
-Какво?! - изкрещял султанът и юмрукът му се забил в стомаха на нещастния вестоносец. - Крепостта "Кървавата вдовица" е в ръцете на разбойниците!? И това е главата на моя верен командир Сюлейман паша?! Какво чакате? - обърнал се той към своята стража. - Обезгла- вете тези нещастници. Само смърт се полага на предателите и страхливците!
Нещастните войници вече дълбоко съжалявали, че не приели предложението на Кара Кючек, но вече било късно. Те били обезглавени на площада за назидание на останалите.
-Те се биха като овце и ще умрат като овце! - извикал глашатаят.-В царството на правоверните няма място за овце. Ще бъдеш вълк - ако не - бесилото или дръвника!
В същото време в Цариград се завърнал посраменият командир Рамзи паша. Той носел със себе си главите на няколко разбойника, които пленил от близките села. С тях той мислил, че ще отклони гнева на падишаха.
-Слава на тебе, Велики Султане! - паднал на колене пред него Рамзи паша и разгърнал торбата. - Това са главите на разбойниците ...
Султанът скочил от престола и се приближил.
-Не виждам сред тях главата на Хасан ага, нито тази на Кара Кючек!- той свил вежди и очите му хвърлили светкавици.- Разбойни-
ците бяха обкръжени и ако не беше твоята некадърност и страхливостта на твоите войници, отдавна щяхме да сме приключили с тях!
-Прости ми Всевластни Падишахо! Дай ми още една възможност и този път ти обещавам...
-Лъжи, лъжи и пак лъжи! - изкрещял султанът, вън от кожата си.- Омръзнало ми е от подлизурковци, лакеи и некадърни командири. Ти не си достоен за това! - той взел ножа и срязал пагоните от рамената му. - От сега си обикновен войник. И ще бъдеш такъв до края на живота си!
Пашата паднал разтреперан на колене. В един момент той помислил, че се е простил с главата си...
-То се е видяло, че моите паши са некадърни да се оправят с проклетите разбойници - свил вежди Падишахът на правоверните. - Аз лично ще смачкам главата на пепелянката! Велики везире!
-Да, сияни Падишахо...
-Не е време за любезности, велики везире, ами докажи, че Вторият човек в Империята не се бои ото някакакъв си разбойник. Искам да мобилизираш еничарския корпус, също повикай Тоску паша от Африка. Той ще ни е необходим тук повече, отколкото в пясъците на далечен Египет! Разпрати глашатаи до всички мои генерали. Искам ги след един месец всички в Цариград!
Докато в столицата на империята се събирали войски от всичките и краища, разбойниците празнували своята победа и се веселили.
Те не знаели, че този път съдбата им била решена...

Кара Кючек и Хасан Кръвника или Кърджалийското злато - 3 част

Свързани произведения

Комментарии

Предложения