Отново е нощ, отново съм сам в колата, отново е тишина и фаровете, като два лъча в нищото. Минават табела след табела за опасни завои. Изведнъж в мрака светещ надпис

Карай внимателно, някой те обича!

Спрях колата на няколко метра от него. Буквите бяха изгарящо червени. Замислих се, а ако никой не ме обича. Всъщност, защо слагам "ако". Твърде отдавна никой няма край мен. Запълвам си деня с работа, а нощите с тези безсмислени обикаляния по шосетата, търсейки нищото в сенките и мрака.

Завъртях копчето на Спорт+ и натиснах лостчето надолу. Мощният двигател изрева и колата подскочи. Направо летях към пропастта. 

После тишина и летежа надолу.

Всичко свърши...

Удар и... Болка... Сякаш колата подскочи няколко пъти на огромните си джанти. Две пукнатини изпълзяха по предното и задно стъкло и... Бях жив... Някой ме Обича! И Той е до мен.

 Вече трети месец и ми свалиха гипса. Отново съм на същото шосе. Отново е нощ и пред мен е пак червеният надпис, но някой го бе променил

Карай внимателно, другия го обичат!

Намалих скоростта и минавайки под табелата видях, че стоеше някаква сянка. Странна бяла сянка... Знаех, коя е.