Кариерата не беше добър футболист, всъщност може да се каже, че беше посредствен футболист. Но пък за сметка на това беше много старателен и амбициозен и това му помагаше да се развива.

  Той започна да тренира на десетгодишна възраст. След няколко години треньорите му вдигнаха ръце от него и му казаха, че за нищо не става и че ще е по-добре да се насочи към друг спорт. Кариерата обаче бързо преодоля разочарованието и продължи да си тренира сам и да рита в махалата. Баща му направи усилия да го накара да заляга над книгата, но Кариерата се дърпаше, защото изобщо не си падаше по ученето.

  Кариерата се сдоби с прякора си, след като завърши гимназия и започна работа в една каменна кариера като шофьор. Но не си мислете, че прякорът му идва само от мястото, където работеше тогава. Колегите му започнаха да го наричат така, защото непрекъснато повтаряше, че смята да направи кариера като футболист. Много му се подиграваха неговите колеги. Те знаеха, че е с два леви крака.

  Кариерата успя по някакъв начин да се набута в едно селско отборче от А окръжна група. Там той изпъкваше най-вече с физическата си подготовка, спирането на топката и дриблирането не му се отдаваха особено. Но Кариерата бе упорит и тренираше всеки ден, без изключение, предимно сам, до изнемога. Съотборниците му му се подсмиваха зад гърба, докато работеха също толкова упорито по оформяне на бирени коремчета.

  След две години треньорът на един отбор от В – група забеляза нещо у Кариерата и го покани да дойде при него. Кариерата сияеше от щастие, а бившите му съотборници умираха от яд. Треньорът не беше глупак и много добре разбираше, че Кариерата е непоправим дърводелец, но просто искаше да има в отбора си човек като него – старателен, изпълнителен, с добра физическа подготовка.

  Постепенно Кариерата се наложи като десен защитник. Той можеше да тича като гламав по фланга, да хвърля тъчове, да покрива всеки квадратен метър и да обезкуражава нападателите като ги рита по глезените. И новите съотборници му се подиграваха зад гърба, някои от тях дори си мислеха, че старанието му е чисто и просто опит да се подмаже на треньора. А нескопосаните му отигравания често предизвикваха бурен смях у публиката.

  Минаха години и Кариерата се понаучи да играе с глава, да гардира топката, дори съумяваше да я спира както трябва от време на време. Публиката го заобича. А той ù отвърна с още по-голямо старание в тренировките. Кариерата пак си беше дърводелец, но опитен дърводелец.

  И един юнски ден стана чудо. Пред офиса на селския отбор спря черен джип. От джипа излезе костюмиран адвокат с гелосана коса и изискани маниери. Ченетата на всички увиснаха, когато стана ясно, че шампионът на страната иска да привлече Кариерата. В крайна сметка Кариерата бе продаден за 13 000 лева. Всички бяха доволни, а Кариерата направо не можеше да си намери място от радост.

  Кариерата, разбира се, търкаше резервната скамейка. Бяха го взели в отбора само защото имаше много контузени защитници, а и на шефовете не им се даваха пари за скъпи попълнения. Просто им беше нужна трета резерва за поста десен защитник. На мениджъра не му и минаваше през ума да налага като титуляр такъв като него. Пуснаха го да поиграе около минута в един мач без значение и това беше.

  Наближаваха  решаващите мачове за влизане в групите на Шампионската лига. За зла беда титулярният десен защитник се контузи нелепо на една тренировка.

  Мениджърът взе Кариерата в групата за решаващия мач, просто нямаше други варианти горкият човечец.

  Мачът започна зле. Противников играч влезе остро в краката на десния защитник и го контузи, най-вероятно нарочно. Наложи се Кариерата да влезе в игра. Това беше неговият звезден миг, връхната точка на спортната му кариера. Публиката беше посърнала, ръководството на отбора още повече.

  Срещу Кариерата постоянно налиташе нигерийски национал, оценяван на 7 милиона долара, толкова едър и черен, колкото бърз и техничен. Кариерата направо се ошашави от финтовете му, онзи го подминаваше като селска гара. Публиката взе да псува и Кариерата се притесни още повече, за малко щеше да си вкара автогол, после направи нарушение за дузпа, която за щастие противникът пропусна. След петнайсетина минути Кариерата се поокопити и заигра прилично, а и африканецът бе респектиран от добре премерените му ритници. Кариерата се бореше като лъв и изпълняваше стриктно треньорските указания, давайки всичко от себе си. Публиката започна да му ръкопляска, въпреки че повечето от отиграванията му бяха непохватни. Към края на мача нигериецът окапа съвсем и вече не представляваше никаква заплаха. Публиката бурно скандираше, отборът беше на път да задържи нулевото равенство и да се класира за групите на Шампионката лига.

  Кариерата погледна светлинното табло и видя, че добавеното време изтича. Съдията всеки момент щеше да свири край на мача. Тогава противниците в отчаянието си центрираха балонно в наказателното поле. Кариерата веднага избута с рамо запъхтения нигериец и му попречи да достигне до топката, после само трябваше да я остави да се изтърколи в аут, защото онзи вече се бе отказал да я гони. Публиката ревеше от щастие. Треперейки от вълнение, Кариерата предвкусваше триумфа. После се чуха две кратки свирвания и едно по-дълго. Край на мача. Чукна топката с пета назад, за да се подиграе на нападателя, който толкова го бе тормозил през целия мач. Нападателят моментално изрита топката в мрежата. Настана гробно мълчание.

  Секунди по-късно Кариерата осъзна, че онова не е било сигнал за край на мача, а просто някой от зрителите е надул свирка, за да подсети съдията, че е изтекло и допълнителното време. Озверели, съотборниците му се втурнаха към Кариерата да искат обяснение, а пред смълчаните трибуни гостите празнуваха победата и заработените огромни премии.