(Беше един от онези дни, когато просто се чудех с кого да се заям. Ако не ви се чете оцененото ми като "Лишено от стойност" мнение, сега е момента да цъкнете върху "Назад" или "Х")
Гадно ми е, нервно ми е, тъпо ми е, скучно ми е, леко депресивно (ако изобщо има такава дума). Знаете как е. И как боли като няма всъщност с кого да се заядеш, защото за целия ден си говорил само с най-близките си 2-3 човека и знаеш, че ако се скарате, изобщо няма да ти стане по-добре, напротив. Разбирате, нали? Или може би не разбирате, защото нямам таланта на безталантните деца, които по очарователно НЕсложен начин описват любовната действителност, която чак ми е невероятно, че познават, вземайки предвид крехката им възраст. Май се заяждам... Простете, нарочно е. Простете комплексарското ми мнение на 18 годишно хлапе, което се драка с други хлапета, въпреки че вижда, че е било като тях (хлапетата не е нужно да ми прощават, за тях не се вълнувам). Опитвам се да бъда възрастен, но опитът ми за летене свършва ...