alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
72 3524
19 дек. 2012 г., 19:52

Като в приказките 

  Проза » Рассказы
1241 0 29
7 мин за четене

Като в приказките.

 

- Добро утро, господин Мартин! Съобщенията и кафето ви, както винаги.

- Добро и на теб, Марта! Благодаря! Какво бих правил без теб? – усмихна се и влезе в кабинета.

Габриел Мартин беше преуспял млад мъж, собственик на спортен вестник. Преди повече от 6 год. посети нашето Черноморие и се влюби от пръв поглед в Ивелина. И не само в нея, влюби се и в България. Затова реши да инвестира в страната и да остане тук с очарователната си съпруга. По това време Ив беше завършила висшето си образование и като всички младоци се отправи към морето, за през лятото да си докара някой лев, за да си плаща сметките. Беше трудно да се намери работа по специалността си „ветеринарен лекар", като се има предвид, че нямаше и опит. И как да има опит, като никъде не  намира работа?! На това се казва объркана система в държавата.

След като се ожениха с Габриел – Габи, той я въведе в тънкостите на занаята и я остави да води модно списание с малък тираж. В началото тя беше уплашена, но бързо се научи и пожъна успех. Тиражът почти стигна спортния вестник и Габи беше горд с нея. Занимаваха се и с благотворителност, но най-голямото удовлетворение за Ив беше малката клиника за домашни любимци, в която прекарваше всяка свободна минута. Животните бяха нейната страст. Истински потребна се чувстваше точно там, облякла бялата престилка.  Габриел се възхищаваше на това, което тя правеше и начина, по който съчетаваше нещата. Нито веднъж не пренебрегна задълженията си към списанието и винаги се отзоваваше на всяко повикване за помощ в клиниката.

Тази сутрин беше напрегнат. Телефонът му не спираше да звъни… Не знаеше как да оправи кашата, която главният редактор беше забъркал. Недопустима грешка, да публикува и то на първа страница не проверена информация, която се оказа лъжа. Сега как ще оправи всичко? Да не говорим, че това съсипва репутацията на вестника и неговата. Адвокатите на тази неправомерно оплюта личност ще го разкъсат. Ще трябва да плати и обезщетение за клевета. Как може да допусне това? Винаги се проверяват източниците и когато е на сто процента, се оповестява.

- Жена ви е на втора линия – чу се гласът на Марта.

- Здравей, скъпа! Случило ли се е нещо?

- Исках само да те чуя и да се уверя, че си добре – последва мълчание.

- Добре съм! Знаеш, че ще намеря най-добрия начин да се оправя, но ще трябва да уволня главния си редактор. А той беше наистина добър, като махнем това…

- Тогава не го уволнявай. Накажи го, но не го уволнявай.

- Знаеш, че бордът ще иска точно това.

- Да, но крайното решение го взимаш ти. Той работи при теб от самото начало и наистина е добър. И него са го подвели. Не знам, не ти се бъркам. Просто не искам да сгрешиш. Оставям те, и не забравяй за вечерята със сем. Попови. Обичам те!

- Знаеш, че и аз!

В момента, в който затвори телефона, той се отпусна на стола и се замисли за Ив. В последните дни беше зает с работа и осъзна как неволно я пренебрегва. Не бяха се любили от седмица и мисълта за това го възбуди. Обичаше я! Всеки път с нея беше прекрасно и никога не си беше позволил да се замисли за друга. Тя беше така всеотдайна в леглото, така топла и мека, че той никога не би изневерил. Гласът на Марта го върна към реалността.

- Адвокатът ви се обади. Довечера в 8 ч. ще се срещнете с адвоката на потърпевшия в ресторант „Ривиера“ и каза да не се тревожите. Нещата вървят на добре.

„По дяволите… Ив никак няма да се зарадва, че ще вечеря сама със сем. Попови.“

Набра номера и пое дъх, нещо го задушаваше. Разхлаби вратовръзката и в този момент се чу гласът ѝ.

- Да!

- Съжалявам, скъпа, но в осем ще вечерям с адвокатите! Ще се справиш ли сама?

- Разбира се! Не се тревожи, всичко ще се оправи… Липсваш ми!

- И ти на мен. Ще се компенсирам за последните дни. Знам, че те пренебрегвам и затруднявам с всичко, но искам и да ти благодаря за разбирането! Късметлия съм с теб….

Вечерта беше тиха и прохладна, дори прекалено спокойна. И двамата се бяха запътили за важни срещи, но в различни ресторанти с различни хора. Странно защо, но и двамата присъстваха телом, но мислите им бяха при другия. Липсваха си един друг и се желаеха. От време на време долавяха разговора на събеседниците си и нямаха търпение вечерята да приключи. Габриел знаеше колко е важна тази вечеря и се надяваше да има добър край, но желанието и вината спрямо съпругата му го караше да побърза. Той се наведе към адвоката си и тихо му каза:

- Мисля, че ще се справиш и без мен! Важните неща ги обсъдихме, на теб оставям формалностите.

- Какво ти става? Не разбираш ли в какво си се забъркал? Цяла вечер си отнесен и с това не си помагаш. Надявам се да си заслужава това, заради което си тръгваш!

- Повярвай ми, заслужава си. Измисли нещо и ме покрий, а утре се надявам да се обадиш с добри резултати.

Тръгна, без да се замисли, че това може да му коства много. Някакво чувство го водеше… Качи се в колата и се запъти за вкъщи. Докато чакаше на светофара, се сети, че остави неподписани за одобрение утрешните новини. Рязко смени посоката за издателството. Не изчака асансьора и хукна по стълбите. Седна зад бюрото и с отегчение зачете всеки лист. Трябваше да е сигурен какво ще излезе в утрешния брой. А часовникът тиктакаше, тиктакаше. Не след дълго се почука на вратата. По това време в офиса не би трябвало да има някой. Вдигна глава и твърдо каза:

- Влез!

Вратата рязко се отвори, беше Ив. Тя затвори след себе си и се облегна на вратата, като го гледаше право в очите.

- Поръчали сте вечеря, господин Мартин. Нещо свежо, малко горещо и леко пикантно - тя облиза устни. Тръгна бавно към него, като разкопчаваше копчетата на ризата си. Стигна до бюрото, мина с пръст по ръба му и застана точно пред него. Хвана лицето му с две ръце и го целуна. После се отдръпна, за да погледне очите му и отново го целуна, но този път със страст. Той я хвана за кръста и я повдигна. Сложи я да седне на бюрото и плъзна ръце по бедрата ѝ. Тя опря ръце назад, изпъна шия и въздъхна. При тази гледка той усети напора на мъжкото му желание. Изправи се, прокара пръсти през косите ѝ, целуна устните, шията и бавно слезе надолу до гърдите ѝ. Усещаше дишането и възбудата ѝ. Обхвана ханша с две ръце, придърпа я напред и влезе бавно в нея. От гърдите ѝ се чу стон. Тя последва темпото му, като не спираха да се целуват. Наслаждаваха се един друг, докато и двамата не стигнаха онази точка на върховно изживяване. Останаха още известно време така, наслаждавайки се на момента. Беше прекрасно! Не само това, че се любеха, а начина, по който тя влезе през вратата… Всичко!

На следващия ден адвокатът му се обади. Всичко беше наред в работата. Спокоен, Габриел отвори брошурите за почивка и се усмихна. Отдавна искаше да заведе Ив на някое екзотично място. Взе телефона и направи резервации, а после тръгна към клиниката да намери Ив.

Тя беше гушнала едно коте и му говореше, сякаш беше дете. Той се любуваше на гледката, подпрял се на стената. Ив вдигна глава и го видя.

- Хей, откога си тук?

- От скоро! Прекрасна си! – тръгна към нея и усети как стомахът му се сви. Нещо в него се преобърна и думите напираха да излязат. Прегърна я, отметна кичура коса от лицето ѝ, погледна кехлибарените очи и каза:

- Искам да имаме дете, Ив! Прекалено дълго го отлагаме и мисля, че съм готов да стана баща.

- Но ти… Сигурен ли си?

- Повече от сигурен. Какво още да искам от живота, ако не дете? Друго всичко си имам, имам теб. Детето ще ни направи истинско семейство и ще ни донесе щастие и спокойствието, за което мечтая още от мига, в който те обикнах.

- Но ти винаги си искал да постигнеш много с вестника и…

- Шшшът… Не това е важно в живота на един човек. Всичко материално вече не ме интересува. Искам да сме щастливи, истински щастливи. И като го казвам, имам изненада. Отиваме на почивка само аз и ти. Искам нашето дете да е заченато с любов и спокойствие. Хайде, да вървим!

- Но тук се нуждаят от нас…

- А аз се нуждая от теб… Обичам те! Благодаря на съдбата, че ме срещна с теб!

 

 

П. П. – А дали животът е прекрасен? Да, стига да откриеш себе си и своята половинка, с която да сте едно цяло!   Като в приказките.

                                                        

© Ваня Атанасова - Панова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??