26 янв. 2007 г., 06:17

Като в СЪН 

  Проза
1051 0 2

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

3 мин за четене

Всичко започна много просто... По най-непринудения начин. Не предполагах, че една чат-среща може да доведе до нещо такова. Запознахме се в Skype. Той се казваше Ицо. Пишехме си често, разговаряхме на доста теми. Намерихме общи познати... все пак Варна не е толкова голяма. Оказа се, че негов приятел е от моя квартал. Но, уви, нямах честта да го познавам. От дума на дума се разбрахме да се видим за малко. Да имаме представа все пак кой е зад компютъра отсреща. Срещнахме се съвсем за кратко. Поговорихме... дори се харесахме. На следващата случайна среща видях за секунди и неговия приятел – Павел. И така... След като бях видяла (така да се каже) и двамата, една вечер, седейки пред компютъра, получих най-неприличното предложение в живота си: "Icetoo каза: pavkata kaza da te pitam dali si jiva da praim troika!!!" Всичко беше на шега. Започнах да се уговарям с тях да се видим и да се позабавляваме. Показвах им, че съм готова за това, което бяха замислили, а всъщност сърцето ми щеше да се пръсне от вълнение. Цяла нощ обмисляхме какво ще правим като се видим. Накрая срещата беше уговорена. Петък в 5 часа в Павката. На следващата вечер Павел ми преложи да му ида на гости, за да си поговорим и опознаем преди вечерта, от която май и двамата се притеснявахме. Отидох му на гости. Цяла нощ разговаряхме. Беше ни доста интересно. Беше ми и много странно, защото се бяхме виждали (силно казано) само веднъж, а и двамата се чувствахме така, сякаш се познаваме от деца. Легнахме си, уж за да спим, но той не ми издържаше. Започна да ме целува навсякъде. Аз се притеснявах много, все пак... не го познавах така добре. Отказах му и заспахме. На сутринта ме събуди подобаващо с кафе. Беше денят на Голямата среща. Прибрах се до нас, за да се освежа. Влязох да се изкъпя и започнах да си мисля: „Какво, подяволите, правя?”. Защо ли толкова силно желаех това да се случи. Нямах търпение да стане 5 часа, да отида при Ицо и Павел и да видя какво ще стане. Ще ми бъде ли хубаво? Ще се срамувам ли? И така времето си мина. Облякох се и тръгнах нагоре по улицата. След 10 минути бях пред вратата. Цялата треперех от притеснение. Звъннах... След секунди вратата се отвори. Когато видях Павел онемях. Влязох в стаята и седнах на леглото. Там вече беше Христо. Започнахме приятен разговор. Смеехме се. Най-накрая се поотпуснах. Но никой не засягаше темата за 3-та. Явно се надявахме всичко да започне от само себе си. Но понеже това не стана, защото и на тримата ни беше за пръв път, Павел взе ситуацията в свои ръце. Загаси осветлението и аз се разтреперих. Докато се освестя и усетих как ръцете им жадно започнаха да докосват тялото ми. Ицо започна да ме целува и гали. Павел също. Почувствах се желана и харесвана. Започнаха да ме събличат. Когато се съблякоха и те, започна истинската игра. Целуваха цялото ми тяло, гърдите, корема, бедрата... Бях толкова възбудена. И тогава... Ицо доближи члена си до устата ми и започна леко да го потрива на устните ми. Тогава го поех в ръцете си и се заиграх. Павел ми правеше най-върховната шпатолка в живота ми. Най-странното беше, че всякакви притеснения изчезнаха. Въртяха ме в различни пози... Вече бях толкова възбудена, че нямах търпение един от двамата да ме обладае. И Павел това и направи. Когато усетих как прониква в мен... Откачих... Беше върховно... Сякаш ми беше за пръв път. После и Христо ме пожела. Двамата не спираха да обсъждат колко съм секси, когато пъшкам и стена. Колко добре го правя и колко им е хубаво. Казваха на глас името ми и продължаваха да ме обладават. И двамата... Редувайки се... Всичко това продължи 5 часа. Накрая бях толкова изтощена. Към 8 часа Ицо си замина, а аз останах в Павел. На сутринта се чувствах много странно. Все едно нищо не се беше случило. Все едно е било само сън... но не беше. Прибрах се в нас и се опитах да забравя за случилото се и да се върна към сивото си ежедневие. Но, уви... не можех... Това остави траен спомен в главата ми...
 

 

© Елена Мирчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мали-и-и-и......!!!!!
  • поздравления!Няма нищо по-хубаво от споделените емоции особенно такива....Тези спомени ни карат да изтръпваме....
Предложения
: ??:??