Всичко започна много просто... По най-непринудения начин. Не предполагах, че една чат-среща може да доведе до нещо такова. Запознахме се в Skype. Той се казваше Ицо. Пишехме си често, разговаряхме на доста теми. Намерихме общи познати... все пак Варна не е толкова голяма. Оказа се, че негов приятел е от моя квартал. Но, уви, нямах честта да го познавам. От дума на дума се разбрахме да се видим за малко. Да имаме представа все пак кой е зад компютъра отсреща. Срещнахме се съвсем за кратко. Поговорихме... дори се харесахме. На следващата случайна среща видях за секунди и неговия приятел – Павел. И така... След като бях видяла (така да се каже) и двамата, една вечер, седейки пред компютъра, получих най-неприличното предложение в живота си: "Icetoo каза: pavkata kaza da te pitam dali si jiva da praim troika!!!" Всичко беше на шега. Започнах да се уговарям с тях да се видим и да се позабавляваме. Показвах им, че съм готова за това, което бяха замислили, а всъщност сърцето ми щеше да се пръс ...