5 июн. 2024 г., 12:22

Казино "Щастие"

643 6 4
3 мин за четене

   Земята продължава да се върти и отново е нощ. Странна нощ. Тъмнината е толкова плътна, дори рекламите и уличните лампи не могат да я разсеят. Стоя пред огромен хотелски комплекс и се чудя, накъде да вървя. Изкачих парадното стълбище и бях във фоайето. Мъж с бял смокинг и стойка на английски иконом ме попита:

- Добър вечер, мога ли да ви помогна?

- Казиното.

- Последният етаж, Господине.

В асансьора се носеше тиха музика. Някакво ноктюрно, което не бях чувал досега. Врата се отвори и срещу мен имаше прекрасна дърворезба с отлитащи птици и извити месингови дръжки, като слънце. Влязох в игралната зала. Усетих аромата на скъп тютюн, кожа и дърво. Беше твърде тихо за казино, въпреки многото хора. Сякаш същият "иконом", но този път в черен фрак застана насреща ми.

- Заповядайте в казино "Щастие". С какво мога да съм полезен?

- Искам чипове, за да играя.

Тръгна пред мен и застанахме до гише с метална решетка. Зад плота стоеше усмихнато младо момиче.

- Искам жетони за рулетката. Хиляда.

Подадох една пачка с банкноти.

- Съжалявам, Господине, но не можете да вземете жетони с пари.

Замислих се. В джоба ми беше златна монета, която исках да подаря на моето момиче. Извадих и я плъзнах по плота.

- И със злато не мога да ви дам! Такива са разпоредбите в нашето казино.

Вече усещах, как бесът се надига в мен.

- Добре, според идиотичните ви разпоредби, може би приемате органи или нещо друго!

- Искрено съжалявам, че се афектирахте, но тук жетони се вземат срещу спомени и време.

- И как да ви дам спомените си?!

- В ляво от вас има шлем с кабели. Сложете го на главата си и на монитора ще излязат всички ваши спомени и времето от живота ви, за да съществуват.

Дълго се взирах в купчината кабели. Накрая сложих шлема на главата си.

На екрана се въртеше пясъчен часовник. Не след дълго се появиха снимки, които с всяка секунда ставаха все повече. На всяка имаше отбелязано време, един зелен индикатор, който светеше с различен интензитет и стойността на спомена в жетони. Започнах да премествам една след друга снимките и маркирах някои от тях. В горния ъгъл сумата стана 1000 и свалих шлема.

- Как предпочитате да са жетоните?

- Искам само един.

Продадох толкова свои спомени, а получих прозрачно дискче, на което пишеше 1000. Застанах пред рулетката и гледах, как в сумрака се подават ръце и залагат. Подхвърлих моят жетон и падна на "Нула".

- Дами и господа, залаганията приключиха.

Затворих очи и чувах само, как топчето подскача. След това шумът се усили.

- Господинът, заложил на нула печели.

Крупието избутваше с малкото гребло към мен купчина жетони. Хвърлих един на него и другите събрах, отивайки на касата. Момичето ме гледаше с грейнали очи.

- Мога ли да си откупя спомените?

- Съжалявам, Господине, но спомените не се връщат.

- Тогава, какво ми предлагате за тази купчина жетони?

- Щастие.

- И какво определяте за щастие?

- Моля, не викайте! Щастие са всички земни блага - пари, власт, жени...

- За мен това са материални илюзии... Каква е най-високата миза на Блекджек? Мога ли да заложа всичко?

- Момент да попитам, Управата.

Момичето стана и се учудих, че тялото и беше на старица. След малко се върна с тътреща походка.

- Съгласни са, може да заложите.

Седнах на първата маса. Отново същият "английски иконом" беше крупие. Очите му бяха празни, като кратери. Изсипах купчината жетони на масата. С плавни движения подреди картите. Настана зловеща тишина. Пред мен беше перфектният чифт аса.

- Господинът, желае ли печалбата да бъде изплатена с "Кристалния Куб"?

- Да.

Върху масата стоеше кубче, което пречупваше светлината в бели отблясъци. Станах и отидох на касата.

- Колко ще получа за всички свои спомени?

- Кристалната пирамида.

- А, мога ли да я заложа заедно с кристалния куб?

Тя, дори не стана. Просто погледна към най-тъмния ъгъл на залата и отговори:

- Казиното ще приеме залога ви.

Сложих шапката с жици на главата си и маркирах всичко, без последната снимка на казиното, защото тя не се маркираше. Взех смехотворната пирамида и бях на масата за Блекджек.

Картите се плъзгаха по зеленият плюш. Дори не погледнах... Вече вървях към изхода.

Отново на парадното стълбище.

Небето просветляваше.

Идваше новият ден...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гедеон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ивита, когато играеш вабанк приемаш всичко или нищо.
    Скити, аз се радвам, че все още ме четеш.
    Люси, благодаря ти.
  • " Господинът, заложил на нула печели."👍
  • Винаги с интерес чета творбите ти! Различни са, странни, но в това им е чара! Влагаш в тях съвсем други емоции, асоциации и усещания от обикновения разказ!
    Радвам се, че отново публикуваш!
  • Много добър разказ!Браво!

Выбор редактора

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...