Земята продължава да се върти и отново е нощ. Странна нощ. Тъмнината е толкова плътна, дори рекламите и уличните лампи не могат да я разсеят. Стоя пред огромен хотелски комплекс и се чудя, накъде да вървя. Изкачих парадното стълбище и бях във фоайето. Мъж с бял смокинг и стойка на английски иконом ме попита:
- Добър вечер, мога ли да ви помогна?
- Казиното.
- Последният етаж, Господине.
В асансьора се носеше тиха музика. Някакво ноктюрно, което не бях чувал досега. Врата се отвори и срещу мен имаше прекрасна дърворезба с отлитащи птици и извити месингови дръжки, като слънце. Влязох в игралната зала. Усетих аромата на скъп тютюн, кожа и дърво. Беше твърде тихо за казино, въпреки многото хора. Сякаш същият "иконом", но този път в черен фрак застана насреща ми.
- Заповядайте в казино "Щастие". С какво мога да съм полезен?
- Искам чипове, за да играя.
Тръгна пред мен и застанахме до гише с метална решетка. Зад плота стоеше усмихнато младо момиче.
- Искам жетони за рулетката. Хиляда.
Подадо ...