30 июн. 2017 г., 17:36

Киара 

  Проза » Рассказы
1018 1 16
4 мин за четене

© Люси Петкова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Закъснялата прошка »

2 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много се радвам, че този разказ е спечелил второ място в конкурса! Според мен, напълно би заслужил и първото място! 😊
  • Прав си, Александър. И аз така мисля. Но от друга страна, станичният наблюдател не знае до колко някой изпитва вина... и дали въобще я изпитва. Има хора, които ми се струва, че са ампутирани от това чувство. Виж само някои политици и виж ни правната система.И тези, които окрадоха Корпоративна банка... със сигурност не познават чувството за вина. Та и моята Киара😊
  • Разказът се запомня и преживява дълбоко, като една съкровена човешка изповед и съдба. Човек трябва да е свободен и достатъчно интелигентен да се интересува от всяко мнение, без да се настройва от "назидателния тон и натрапените внушения" на другите. За мен тази истинска история изисква коментар, ясно становище, а не загатвания и мъдри поуки между редовете. Мъж и жена решават да следват чувствата си, рискувайки да разрушат семействата си и съдбата на хората, които ги обичат истински и заслужават вярност! Не мога да си представя, че ако истински обичам партньора си, ще допусна такова нещо и то ще ми остане като "прекрасен спомен" до края на живота! Това е било рана, зло, което Киара не е смеела да сподели на мъжа си, страх и вина до края на живота. Вина, която търси своята изповед пред един напълно непознат човек. Не соча обвинително, но показвам истината, прикрита зад захаросана външност. Любовта и щастието никога не се печелят и съхраняват с чувственост и нечестни средства!
  • Мили ппиятели, благодаря от сърце на всички, които прочетоха и оцениха разказа. За мен това е нова мотивация да продължавам да пиша и публикувам тук.🌹💐
  • Благодаря ти за високата оценка, Генка. Тази история я запомних с италианските знойни мъже и жени и ето, че дойде ред да я разкажа ...
  • Мила Люси, ти си човек, надарен с много таланти и с много чувствителна душа. Всичко, което правиш и публикуваш тук ми харесва и картините ти и бижутата ти, но най-ярко изразяваш себе си чрез прозата. Разказваш увлекателно, умело вплиташ в сюжетите действителни случки, спомени и събития, и съвсем естествено, непринудено, елегантно ги пречупваш пред призмата на собствените си представи за живота, за любовта, човеш-ките взаимоотношения, социалните проблеми..., Без назидателен тон или натрапени внушения, успяваш да доведеш читателя до мъдри поуки и поучителни изводи. Чета с интерес всяка поместена творба и се радвам, че ни разкриваш и този твой безспорен талант!
  • Чудесно, Люси! Кратко, увлекателно, ярки описания и неочакван завършек! Ти си много сладкодумна и винаги чакам с нетърпение разказите ти.
  • Браво, Люси! Непринудено и увлекателно разказваш! Много хубав разказ!
  • Светлан, за тази история се сетих като прочетох твоя коментар, че за "пълния резервоар" ти разказал историята някакъв непознат ...и хоп изникна ми в главата забравената изповед на италианката
  • Благодаря Таня. Радвам се. Аз харесвам всичко което ти пишеш и правиш: поезия , проза и картините ти.
  • Прочетох го с интерес! Много ми хареса!
  • Много ти благодаря Кети! Радвам се, че прояви интерес към моите разкази и ги усещаш
  • Люси, Люси... в душата ми бръкна!
  • Оо Светлане, чест е за мен да ме сравниш с Шехерезада! Интересното на историята е, че всичко е истинско, разказа ми го преди доста години една непозната. Само имената съм сменила... дори вечерите на Маурицио са истина😊
  • Много се радвам, Хари, че ти хареса разказа ми!😊
  • Това е неизказанта прошка!!!Много увлекателен разказ!От преките ми наблюдения мога да кажа,че итал. мъже наистина в болшинството са галантни и симпатични,докато жените са им сурови и груби.Дамски обувки под номер45 трудно се намират!Киара на езика на Данте означава-Светла.Много се увлякох.Поздравления за чудесния разказ,Люси и успех!!!
Предложения
: ??:??