14.
Събуждам се и рязко отварям очи. Макар, стаята да няма прозорец осъзнавам, че все още е нощ. До мен Катя спи дълбоко и дишането й е спокойно. Поглеждам я хубаво, но този път наистина тялото й е в плен на съня. Вечерта се получи неловка ситуация. Катя категорично отказа да спи сама и тъй като нямаше как да легнем всички в една стая, избра да спи при мене. Нещо ме блъсна в гърдите и ги стегна. Машинално хвърлих поглед към Божо. Той обаче се усмихна набързо и не показа признаци на обида. Заяви високо, че така е по-добре, защото за него ще има повече място на леглото. Не знаех доколко пренебрежението на момичето го е засегнало. Разбира се, Катя не го ненавиждаше и знаех, че искрено му се възхищава за всичко, което правеше за нас. Страхувах се нейният избор да не хвърли сянка върху нашите отношения. Божо беше пожелал да поговорим насаме. Надявах се да усетя, ако имаше промени в поведението му.
Извънредно внимателно станах от леглото и когато се изправих, дълго гледах дали Катя не се беш ...