1.
На малкият прозорец, Марс започва да се показва все по отчетливо. Поглеждам нетърпеливо календара и установявам ,че до Червената планета ни остава още един ден. Каква радост и какъв копнеж. От шест месеца чакам да се появи тази гледка. Сякаш беше преди милиони години, когато се записах в програмата за доброволци и бях избран. Сякаш минаха хиляди години, откакто преминах тестовете и бях одобрен. Сякаш минаха години, откакто ракетата ни беше изстреляна от родната планета и пое към неизвестното. Един дълъг космически път, който прекарах в четене, игри на компютъра,разговори, спане или просто съзерцаване.
До мен Катя тъкмо се събужда и за пръв път от няколко седмици чувам прекрасното й звънко гласче, което досущ прилича на момиче.
- О Тони, виждаш ли това ? Тя се вижда.
Прекрасното й лице е озарено с усмивка, а равните й зъби блестят на слабата неонова светлина.Иска ми се да я прегърна и да й кажа ,че пътуването най-после приключва. Но не мога. През тези шест месеца всички бяхме изолира ...