21 мар. 2009 г., 12:38

Клио Петров учи български 

  Проза » Рассказы
657 0 2
3 мин за четене
Слънцето се прецеждаше през първите есенни листа, които нямаха надежда, че ще живеят още дълго. Това време е коварно с лъжовната си топлина, която замайва и те кара да мислиш, че ще е вечна. Зеленото по дърветата се е застояло много дни и не ти се вярва, че скоро ще замине в друга багра и после ще се загуби. Птичите гласове са неспокойни, ако се заслушаш в извивките им можеш да доловиш промяната в тоналността. И въпреки че това се повтаря всяка година, не ти се иска да е истина.
В един такъв ден леко прегърбен мъж на средна възраст се разхождаше с несигурна походка в малкия парк. Облечен в тъмна тениска, елече с къс ръкав и дънки с неопределен цвят, той изглеждаше чист и прясно обръснат. Може да го е направил, за да скрие малките бръчици и торбичките около очите си. Погледът му бе неизбистрен като на човек, който предишната вечер е пил едно питие вповече. И за което малко съжалява.
Още като го забелязах да приближава към нас разбрах, че ще ни заговори. С жена ми се готвехме за дълго пъ ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Николов Все права защищены

Предложения
: ??:??