Mar 21, 2009, 12:38 PM

Клио Петров учи български 

  Prose » Narratives
676 0 2
3 min reading
Слънцето се прецеждаше през първите есенни листа, които нямаха надежда, че ще живеят още дълго. Това време е коварно с лъжовната си топлина, която замайва и те кара да мислиш, че ще е вечна. Зеленото по дърветата се е застояло много дни и не ти се вярва, че скоро ще замине в друга багра и после ще се загуби. Птичите гласове са неспокойни, ако се заслушаш в извивките им можеш да доловиш промяната в тоналността. И въпреки че това се повтаря всяка година, не ти се иска да е истина.
В един такъв ден леко прегърбен мъж на средна възраст се разхождаше с несигурна походка в малкия парк. Облечен в тъмна тениска, елече с къс ръкав и дънки с неопределен цвят, той изглеждаше чист и прясно обръснат. Може да го е направил, за да скрие малките бръчици и торбичките около очите си. Погледът му бе неизбистрен като на човек, който предишната вечер е пил едно питие вповече. И за което малко съжалява.
Още като го забелязах да приближава към нас разбрах, че ще ни заговори. С жена ми се готвехме за дълго пъ ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??