without_a_definition (Мария Василева)
259 258
30 мар. 2012 г., 14:34

Клише 

  Проза
847 0 6
1 мин за четене

Напоследък съм се превърнала в клише. Установих го внезапно, докато обикалях по магазините да си купувам разни ненужни неща. Джунджурии. Умалителното от джунджурии  е „джунджу”, което звучи като китайско бойно изкуство, но няма нищо общо с воденето на сражения. Всъщност почти няма, защото баща ми продължава да ме нарича така до ден днешен. Оказа се, че бащата на една моя приятелка използва същото обръщение. Джунджу. Тя се казва Мария. Аз също. Баща ù е водолей. Моят също. Само етимологията е различна. Казвам ви, превърнала съм се в клише и упорито се заплитам в аналогии.

Във фейсбук профила на шефката ми пише, че е тя от Амарило, щата Тексас. Онзи ден някакъв самолет се приземил аварийно там. Летял от Ню Йорк за Лас Вегас и по някое време пилотът излязъл извън релсите и почнал да крещи несвързано: „Ирак! Алкайда! Тероризъм! Всички ще паднем!”. И самолетът на свой ред излязъл от въздушния коридор и се приземил в Амарило. По-точно бил приземен от един от пътниците, който се оказало, че също е пилот. Това би следвало да има някаква връзка с шефката ми, но още не съм установила каква точно е корелацията. Шефката ми вярва в случайностите и много обича да ги нагласява. Тогава вярата ù става още по-силна.

Вече цяла седмица съм под карантина. Много добре ми се отразява. Стоя си по цял ден вкъщи с тениска на Че Гевара и си имам извинение да не правя нищо. Зяпам си през прозореца, чопля си носа, за да не си чопля пъпките и разсъждавам. Така например, вчера стигнах до извода, че жена, която има възможности, но не е кой знае колко „опън майндед”, се нарича „КапациТетка”. Доста такива познавам. Установих също така, че пирамидата на пернишкия Маслоу е с три стъпала: бек, селски бек, селски фийд бек. Подобни сблъсъци също не ми липсват. И не на последно място (най-вече с цел да не се заплета и в клоните на някое таксономично дърво), постигнах висока степен на осъзнаване по отношение на думата карантина. Тази дума не се нуждае от втората си сричка „ан”, точно както аз не се нуждая от шефката ми Анна (Ан също ù отива, прозападно звучи). Кар(ан)тина. Така цялостната картина ми се изясни. Само с клишетата не знам какво да правя.

© Мария Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ахахахах. Стохастична грешка, която има схоластични последствия
    Благодаря за анализа, съвършено точен (като изключим частта за интелигентността, бел. ред. Да се чете "дебилността"

  • много добре ми дойде това


    не си клише
    поне на този географски пункт
    интелигентен, с поне средна обща култура пишещ човек - е рядкост
    направо си е парадокс


    хареса ми
    баси
    заигравки и майтап с потребности на по-високо от първото стъпало(по Маслоу) си е направо - уникалност
    хаххахах


    увеличаваш обема на извадката
    за да намалиш стохастичната грешка
    (това ми изскочи като факс)

    търесене му е майката
    и когато намериш баналността в това да величаеш съвпаденията
    и се разровиш за да ги провериш
    най много да се убедиш че никак не са съвпадения

    и ако ти издържи разума- ок
    ако не... пак си клише
    като лелите които си говорят сами в трамваите
    и/ли публикуват в откровения

    хахахха
  • Благодаря!
  • Искрено се радвам на написаното!
    Тънко и много свежо!
    Поздрав!
  • Не. Не са. И не. Не се страхувам. Просто обичам да се правя на интересна. Някак отвътре ми идва. Това е. Не знам доколко ми се получава...
  • Ами клишетата са твоя най-голям страх предполагам. Тук не прочетох никакви клищета. Обратното. Много оригинално. А защо толкова се страхуваш от клишетата или иначе казано да приличаш на другите?
Предложения
: ??:??