Напоследък съм се превърнала в клише. Установих го внезапно, докато обикалях по магазините да си купувам разни ненужни неща. Джунджурии. Умалителното от джунджурии е „джунджу”, което звучи като китайско бойно изкуство, но няма нищо общо с воденето на сражения. Всъщност почти няма, защото баща ми продължава да ме нарича така до ден днешен. Оказа се, че бащата на една моя приятелка използва същото обръщение. Джунджу. Тя се казва Мария. Аз също. Баща ù е водолей. Моят също. Само етимологията е различна. Казвам ви, превърнала съм се в клише и упорито се заплитам в аналогии.
Във фейсбук профила на шефката ми пише, че е тя от Амарило, щата Тексас. Онзи ден някакъв самолет се приземил аварийно там. Летял от Ню Йорк за Лас Вегас и по някое време пилотът излязъл извън релсите и почнал да крещи несвързано: „Ирак! Алкайда! Тероризъм! Всички ще паднем!”. И самолетът на свой ред излязъл от въздушния коридор и се приземил в Амарило. По-точно бил приземен от един от пътниците, който се оказало, че съ ...