13 февр. 2013 г., 20:57

Клоунът винаги е прав...

862 0 0
1 мин за четене

Поредното шоу, огромни плакати из целия град с моя лик. Манеж, светлини, огромна публика, която крещи маниакално за поредното зрелище. В очите им се чете жажда. Жаждата за спектакъл в най-чистата му форма. Виждам около себе си, точно преди да изляза, множество хора, полуоблечени, с различни смешни остатъци от грим. Нещото, което дотогава смятах за ежедневие, се превръщаше в един миг в една ужасна приказка. Осъзнавам, че моят ред е дошъл... Около мен се разпростира мрак, прекъсван от блещукащи светлини. Дикторът обявява, че следващият номер е "Невиждан", "Грандиозен". Но няма нищо такова просто най-обикновено мошеничество с поставени хора.
Някой ми крещи на ухото, че всеки момент трябва да изляза и да нахраня тези подивели хорица с някой евтин номер от репертоара ми. Тогава разбрах какво е славата... Илюзия, която храни хората като онези, които са готови да предадат ореол на всеки, който се появи в бяла светлина и усмивка на лицето. Стига да му се даде поле за изява, де... Като усмивката на клоун, който я държи на лицето си насила, с цел най-слабоумната част от хората да видят, че има и по-жалко съществуване от тяхното и да се успокоят до край на вечерта... Съществуванието ни - ежедневни репетиции за представление, което се оказва пълен провал всеки път. Само публиката си казва: Много им е лесно на тези, и аз го мога това...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Къшев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...