Клоунът винаги е прав...

Поредното шоу, огромни плакати из целия град с моя лик. Манеж, светлини, огромна публика, която крещи маниакално за поредното зрелище. В очите им се чете жажда. Жаждата за спектакъл в най-чистата му форма. Виждам около себе си, точно преди да изляза, множество хора, полуоблечени, с различни смешни остатъци от грим. Нещото, което дотогава смятах за ежедневие, се превръщаше в един миг в една ужасна приказка. Осъзнавам, че моят ред е дошъл... Около мен се разпростира мрак, прекъсван от блещукащи светлини. Дикторът обявява, че следващият номер е "Невиждан", "Грандиозен". Но няма нищо такова просто най-обикновено мошеничество с поставени хора.
Някой ми крещи на ухото, че всеки момент трябва да изляза и да нахраня тези подивели хорица с някой евтин номер от репертоара ми. Тогава разбрах какво е славата... Илюзия, която храни хората като онези, които са готови да предадат ореол на всеки, който се появи в бяла светлина и усмивка на лицето. Стига да му се даде поле за изява, де... Като усмивката на клоун, който я държи на лицето си насила, с цел най-слабоумната част от хората да видят, че има и по-жалко съществуване от тяхното и да се успокоят до край на вечерта... Съществуванието ни - ежедневни репетиции за представление, което се оказва пълен провал всеки път. Само публиката си казва: Много им е лесно на тези, и аз го мога това...