На връщане към хотела Анджело и Лука решиха да вечерят някъде наблизо. Чувстваха се изморени от дългия и наситен със събития ден. Избраха бирарията „Лип”. Беше претъпкана с клиенти и затова трябваше да се задоволят с маса във вътрешността на заведението. Нямаха желание да обикалят повече, за да намерят места някъде навън. Хората около тях говореха най-различни езици: английски, немски, японски… Смееха се на висок глас…

Поръчаха печено агнешко и големи халби наливна бира, за десерт – еклери с ванилов сладолед. Храната изглеждаше много добре, освен това беше и апетитна.

– Не ми излиза от главата онзи диск с пирамидите на фона на звездите от обложката – рече Морати, режейки една аспержа. – Пирамиди, опера от гений масон. Едва ли е случайно.

– Като каза пирамиди и звездно небе, се сетих за нещо, което може би няма кой знае каква връзка.

– Какво е то?

– Египетската религия е била силно подвластна на звездното небе и поради това жреците са отделяли много време, за да изучават нощния небосклон над тях. Неслучайно от камерите на царя и царицата в Хеопсовата пирамида се издигат шахти, насочени към точно определени звезди, които очевидно са играели основна роля във вярванията на египтяните. Според историците голямата пирамида е построена по време на четвъртата династия, царувала около 2500 г. пр. н. е. Но дори и традиционните историци вече признават, че тази гигантска каменна постройка е направена, за да запечата един много по-ранен и явно твърде специален за египтяните отрязък от време – 10 500 г. пр. н. е.

– Наистина ли?

– Така излиза, поне според астрономите. А както добре знаеш и самият ти, с тях е трудно да се спори. Така че и историците нямат никакво желание да навлизат в научни спорове в сфера, от която почти нищо не разбират. Всъщност за тази дата първи говори американският медиум Едгар Кейси в началото на миналия век. Разбира се неговите съновидения се приемат с насмешка от учените, но не така стоят нещата, когато в ход влязат специално разработени компютърни програми – те могат с пределна точност да покажат как е изглеждало звездното небе над платото Гиза преди десетки хиляди години. Всичко това става благодарение на явлението прецесия, свързано с периодичните колебания на земната ос. Тя се върти бавно с периодичност около…

– 26 000 години около полюса на еклиптиката[1]. И по тази причина съзвездията се намират на различна височина на небосклона в зависимост от наблюдаваната епоха, тоест конкретният момент на прецесионния цикъл, поради което звездните карти остаряват с времето – прекъсна го Морати.

– Явно знаеш повече от мен за това явление – не скри учудването си Лука. – Но да се върна в 10 500 г. пр. н. е. Защо точно тя? Ами защото звездите, които сочат шахтите, излизащи от камерите на царя и царицата в съчетание със сфинкса, очевидно олицетворяващ съзвездието Лъв, образуват само една-единствена небесна конфигурация и тя отговаря на точно това време.

– И защо точно това време е било така важно за египтяните?

– Никой не може да отговори със сигурност. Но в преданията се говори за древно време, наречено Зеп Тепи, което в превод означава Първото време. Тогава боговете живеели сред хората и им предали всички онези знания, с които да построят своята цивилизация. Имало и категория полубожества, наречени Уршу – посредници между боговете и хората. В превод думата означава „наблюдател”. Дошли от юг и били представители на цивилизация, оцеляла след катаклизъм. Сред тях били Озирис, Тот и др.

– Да не е Атлантида?

– Според Херодот и Едгар Кейси, да.

– И накъде сочат тези шахти в Хеопсовата пирамида? – попита заинтригуван Морати, след което отпи голяма глътка бира.

– Ами тези от камерата на царя сочат на юг съответно към Орион, а на север към съзвездието Дракон. И в това няма нищо чудно, един от основните богове от египетския пантеон Озирис винаги се свързва с Орион. Дори всеки завършил земния си път фараон се е обезсмъртявал, възкръсвайки като Озирис именно в това съзвездие.

– А шахтите от камерата на царицата?

– Те сочат на юг към Сириус и съответно на север към малката мечка.

– Малката мечка! – възкликна Морати и почти се задави с поредната глътка бира. – Нали сградата на киноархива приличала на мечките!

Съзвездието Малка мечка

– Да, така е – заяви бавно Лука, обмисляйки любопитното съвпадение. – Камерата на царя винаги се свързва с Озирис, докато камерата на царицата с…

– Изида! Познах ли?

– Да.

– Срещаме тази мечка и тази богиня вече два пъти, но как всичко това би се свързало с Вълшебната флейта на Моцарт?

Лука мълчеше. Следеше с поглед капка, която бавно се плъзгаше по външната страна на халбата му и оставяше едва забележима диря. Малко преди да падне на дървената маса, Лука постави палеца си под нея.

– Хей, какво ти става? – попита Морати.

– Нищо, просто размишлявам – отвърна Лука.

– Нещо ново на хоризонта?

– Знаеш ли, че под хоризонт древните египтяни са разбирали пирамида. Например са казвали хоризонтът на Хуфу, което означава Хеопсовата пирамида – отвърна Лука, отново се замисли и добави – Според ортодоксалните историци тя е била създадена, за да погребе фараона, но там мумия не е намерена, както и в останалите пирамиди от Гиза. Но пък всички царски мумии са били погребани в Долината на… Чакай, чакай!

– Какво има?

– Долината на царете.

– Какво за Долината на царете.

– Ами общоприето е Долината на царете да се обозначава на английски само с първите две букви от двете думи – заговори бързо и уверено Лука и изведнъж в очите му заблестя игриво пламъче.

Морати го видя и подозрително се загледа в халбата на приятеля си, но тя бе изпразнена само наполовина, така че едва ли пенливата течност можеше да бъде причина за поведението на Лука

– King Valley, а първите букви са KV! Познато ли ти е?– продължи трескаво библиотекарят.

– Но същите букви фигурираха и във Вълшебната флейта – изписани на обложката на диска! – възкликна Морати.

– А след буквите следваше 620 – поредният номер на операта на Моцарт, даден му от Ван Кьохел. Абсолютно по същия начин след първите букви на Долината на царете следва номер, който обозначава съответната открита от археолозите гробница.

– Коя гробница е с номер 620? – попита бързо Морати.

– Не знам – вдигна рамене Лука. – Но можем веднага да разберем от интернет – добави той и махна с ръка към сервитьора.

Двамата мъже се насочиха с бързи крачки към стаята на Лука. Още щом влезе, той взе лаптопа, свърза се с интернет, в търсачката Гугъл изписа първите две букви от долината на царете на английски и цифрата 620.

– Ех, че съм загубен! – ядоса се Лука, щом видя, че всички резултати визираха операта Вълшебната флейта на Моцарт.

Отново се върна на полето за търсене и изписа пълното име на Долината на царете и пак натисна ОК. Гробница с номер 620 не се появи на екрана. Изтри номера и изписа думата проект на негово място, след което отново стартира търсачката. Появи се страницата на Проекта за картографиране на Тива.

– Това е – измърмори той и кликна върху линка.

Сред опциите в новопоявилата се страница видя карта и кликна върху нея. Показа се кафеникава карта, върху която бяха обозначени всички гробници от Долината на царете. Но най-големите числа бяха двуцифрени, трицифрени изобщо нямаше. Морати преодоля първичното си стъписване и протегна ръка към екрана на лаптопа.

– Виж, има номер 62!

Лука придвижи курсура и кликна върху номера. Появи се нов прозорец. Заглавието гласеше: КV62 Тутанкамон.

– Не може да бъде! – възкликна Морати. – Значи това е номерът на най-известния египетски фараон.

– Да, но без нулата – отбеляза Лука.

– Какво толкова. Не си ли спомняш за всички онези променени текстове в дома на Краньоти. Не може да бъде случайно! – рече с твърдо убеждение комисарят.

Лука свали очилата си, избърса стъклата им и отново ги сложи. Загледа се в екрана:

– Тутанкамон или Тут, както го наричат галено, е единственият фараон, който лежи в гробницата си. Всички останали са по музеите. Самият той не е направил нищо особено, но е добил известност поради факта, че гробницата му, открита от Картър, е непокътната – с купища злато в нея. Разбира се това се превърнало в сензация. Много по-значими са баща му Ехнатон и заварената му майка Нефертити, те преобръщат с главата надолу целия мироглед на египтяните. Отказват се от традиционните богове и създават култ само към бога на слънчевия диск Атон. Ехнатон се възкачва на престола под името Аменхотеп ІV, но на петата година от царуването сменя името си.

– На петата година? – повдигна вежди Морати.

– Да, на петата. Та „еретикът”Ехнатон построява нова столица в пустинята Амарна, която трябва да възвеличава новото божество. Според историците това е първата проява на монотеизъм в човешката история, макар че много автори твърдят, че Египет винаги е имал само един бог, който се е проявявал чрез множество качества или Нетеру.

– Гийом също е бил еретик, иначе нямаше да му окачат ризата с двата кръста – отбеляза Морати. – А нещо за самата гробница?

Лука веднага кликна върху плана на гробницата и той се появи уголемен в нов прозорец.

– Както виждаш, твърде скромна е. Ако я сравним с тази на Рамзес Велики, е направо жалка и едва ли можем да я наречем царствена. Според последните проучвания се смята, че изобщо не е била предназначена за него, нито пък за някой друг фараон.

– Защо?

– Не си ли спомняш от учебника по история? Тутанкамон е починал още като момче. Спори се дали е умрял от естествена смърт, или е бил убит от някой от претендентите за престола. И тъй като бил твърде малък, за строежа на гробницата му изобщо не е мислено.

– А на кого е принадлежала тогава тази гробница?

– Не е ясно, но огромна част от ценностите, с които е погребан Тут, са приспособявани за него. Смята се, че някои от тях са принадлежали на заварената му майка Нефертити. Били са направени за жена фараон, а не за мъж фараон. Дори и части от саркофага. Но след смъртта на Ехнатон цялото семейство изпада в немилост и жреците от Тива отново връщат своите богове и своята власт. И изобщо не им е пукало в какви гробници ще бъдат погребани роднините на „еретика”.

– Значи Нефертити – промърмори Морати.

– Да, красотата идва. Това означава името ù в превод. И наистина е дошла. Лицето ù става еталон за красота, веднага щом откриват знаменития ù бюст.

– Той не се ли намираше някъде из Европа?

– Да, германците го открадват и сега е част от колекцията на Берлинския музей. Самият Хитлер толкова се впечатлил от него, че отказал да го върне на египетското правителство.

– Музеят не се ли намираше на остров? – попита Морати.

– Да, на Острова на музеите в центъра на Берлин на река Шпрее, защо?

– Нотр Дам също се намира на остров, на който преди това е имало светилище на Изида.

– Искаш да кажеш, че петият е свързан по някакъв начин с берлинския музей?

– Така мисля. Дали е катедрала, или музей на остров, няма значение. В Париж е Изида, а в Берлин – Нефертити. Но както и самият ти отбеляза, жената на фараона винаги отъждествява Изида, а самият фараон – Озирис.

Лука обърна поглед към Морати и изпитателно го изгледа през очилата си, почти без да мигне. Лицето му придоби извънредно сериозен вид, а челото му леко се набръчка. Ала изведнъж се преобрази и около устните му се разтегли лека усмивка.

– Не съм ли прав? – усъмни се Морати.

– Дори не знаеш колко си прав! – отвърна бавно Лука.

– Защо? – удиви се Морати.

– Защото символът на Берлин представлява Ursa Major.

– Какво, какво?

– Мечка, Анджело, мечка.

Гербът на Берлин

[1] Видимата траектория на движение на слънцето спрямо звездите.