Аутопсията на тялото на шофьора на таксито Ренато Чечини установи, че е бил удушен. Най-вероятно с гарота. Смъртта му беше настъпила около деня на пътуването на банкера Краньоти – 17 юли или най-късно на следващия ден. Без съмнение катерът бе превозвал Краньоти. Откриха негови отпечатъци в пътническия отсек, както и на Чечини, но никакви други. Явно убиецът беше действал с ръкавици. И за най-големия лаик ставаше ясно, че убийствата на шофьора и банкера са свързани. С голяма доза достоверност можеше да се предположи, че Чечини е бил използван за отвличането на Краньоти – главната цел на престъпниците. Това предположение се потвърди съвсем скоро. При обиска в къщата на Ренато бе открит плик с 10 000 евро на стотачки. Възрастната му майка остана като втрещена, когато полицаите ù показаха парите и не можа да даде смислено обяснение откъде се бяха взели. Говореше само, че синът ù все още не е изплатил заема за новия катер и поради тази причина е трябвало да живеят скромно. Информацията бе потвърдена и от кредитора. Оказа се, че банката, отпуснала заема, бе не коя да е, а тази на Краньоти. Явно двамата са се познавали добре и Чечини е успял да се възползва при някой от курсовете си, докато е возел Краньоти. А че са се познавали добре свидетелстваха и показанията на механика Галеано – той потвърди, че когато си пийнел повече, Чечини все се хвалел колко тлъсти бакшиши е получавал от банкера. Без всякакво съмнение тези 10 000 евро бяха получени като подкуп – вероятно даден от евентуалния убиец или най-малкото някой съпричастен към отвличането на Краньоти.

Така разсъждаваше комисар Фратели в прохладния си кабинет в полицейското управление на Венеция. Лично присъства на огледа на трупа на Чечини и разпита майка му, както и механика Галеано. Преди това не пропусна да нахока полицай Маринели, че е нарушила устава, след като не е поискала подкрепа при разследването си на пристанището. Но това беше по-скоро реакция на загрижен баща в опита му да предпази дъщеря си от неприятност, отколкото поведение на неин пряк началник. Вътрешно Фратели се радваше, че момичето бе направило нови разкрития и не беше пострадало по някакъв начин. Размишленията му бяха прекъснати от тихо почукване, след което в кабинета се появи полицай Кристина Маринели. Тя приближи към бюрото, носеше папка с документи:

– Това е доклад от колегите в Бреша по повод извадения автомобил на Краньоти и факс от полицията в Париж. Адресиран е до Местре, но колегите са го изпратили до нас.

– Факс от Париж? – учуди се Фратели и пое папката.

Сложи я на бюрото, отвори я и измъкна листа с факса от френската столица. Беше в отговор на поискано международно сътрудничество с полицейското управление в Местре и информираше накратко за обстоятелствата, при които бе намерен трупът на Бернар Гийом, както и за присъствието в катедралата на комисар Анджело Морати и неговия сътрудник Лука Дорато.

– Комисар Морати е в Париж?! – отбеляза с учудване Фратели. – Не ни е уведомявал, че ще ходи там, нали? – попита той, вдигайки поглед към полицайката.

– Не, господин комисар.

– И на това отгоре се натъква на труп на влиятелен гражданин.

– Има нещо любопитно, господин комисар.

– Какво?

– Този човек също е бил удушен с гарота – отвърна Маринели.

– Откъде разбра? Във факса няма такава информация.

– Обадих се в Париж и успях да науча някои неща – отвърна Маринели с усмивка.

– И какво още научи?

– Че всъщност Морати и неговият спътник са открили трупа в Нотр Дам.

– Едва ли е случайно – отбеляза Фратели. – Изведнъж колегата от Местре изчезва и запрашва към Париж, без да ни уведоми, като преди това иска съдействие от тамошната полиция. И хоп, открива труп, удушен както Краньоти и този шофьор на водно такси с гарота. Не ти ли се вижда странно?

– Очевидно е, че комисар Морати укрива информация от нас. Освен това смятам, че той се е опитвал да издири мъжа, убит там.

– А откъде е знаел, че трябва да го търси чак в Париж?

– Нямам представа, господин комисар – отвърна Маринели, вдигайки рамене.

– Странно – промърмори Фратели и несъзнателно подръпна с пръсти връхчето на извития си мустак.

Напълно съзнаваше, че с Морати бяха съперници в това състезание. Надпревара, която той искаше да спечели, за да задоволи амбициите си и да разчисти път за още по-блестяща бъдеща кариера. Явно управлението в Местре вече му беше тясно и той се прицелваше по-нагоре. А случаят с банкера Краньоти му даваше идеална възможност затова и той не би си позволил да я изпусне. Кой знае кога отново щеше да има такъв случай, с такъв голям обществен отзвук. Оттук следваше, че най-нормалното нещо, което би направил, бе да укрива важна информация, демонстрирайки привидно, че сътрудничи. Явно имаше работа с хитър и умел противник.

– Мисля, че вече можем да сглобим картината около изчезването и убийството на Краньоти – рече Фратели. – Престъпниците са следели банкера и са забелязали, че ползва таксиметровите услуги само на един човек. Подкупили с го с тези 10 000 евро. Не е било трудно, имал е заем и е трябвало да го обслужва. Може би са го убедили с някаква невинна легенда, след което са похитили Краньоти на тръгване от дома му. После са го откарали в онзи изоставен склад на пристанището и са го убили. Преди това сигурно са убили и Чечини, скривайки тялото в собствената му лодка, която паркират услужливо на постоянната ù стоянка. Един от престъпниците взел личните вещи и сакото на банкера, за да не може да бъде разпознат и извадил мерцедеса му от общинския гараж. Закарал го и го бутнал в езерото Гарда. По този начин хем ликвидирал част от вещите на банкера, сред които и телефона му, хем създал впечатление, че Краньоти наистина е отпътувал за Милано.

– Тоест, искали са да спечелят време, но не са знаели, че онези деца ще открият трупа му твърде рано. Дори са принудили Чечини да вземе незабавно отпуск, надявайки се, че и той няма да бъде открит веднага.

– Точно така, полицай! – усмихна се Фратели.

– Поне знаем как е станало, но все още не знаем кой го е направил и какви са били мотивите.

– За съжаление и тук си права – отвърна комисарят и отново заби поглед в папката.

Мъжът премести факса встрани и се зачете в доклада на полицията от Бреша по повод намерения във водите на езерото Гарда мерцедес на Краньоти. Водата, проникнала в автомобила, беше заличила всякакви следи от отпечатъци, но все пак нещо бе оцеляло – смартфонът на банкера. Беше се запазил непокътнат благодарение на непромокаемата торбичка, в която бил намерен. Специалистите бяха успели да извадят информацията, съдържаща се в паметта му - адреси, получени и изпратени обаждания и съобщения. Но най-интересен бе фактът, че имаше и списък на получените и изпратените съобщения от електронната му поща. Справката показваше, че последните два контакта на Краньоти са били с електронния адрес на Лука Дорато от библиотека „Марциана”. Изпратените съобщения носеха дата 16 юли, а часовете бяха 17.45 и 17.48 ч. Без съмнение последният човек, с когото бе разговарял Краньоти, беше този Дорато, явно служител на старата библиотека.

– Лука Дорато! – възкликна Фратели. – Това не е ли същият човек, с когото комисар Морати е отишъл в Париж? – добави припряно Фратели, грабна отново факса от Франция и се зачете.

Нямаше съмнение. Името беше същото.

– Това е сътрудникът на Морати. Спомням си го от кабинета на Краньоти. Слаб мъж около трийсетте, с очила и много бледа кожа на лицето. Но защо Краньоти го е търсил и то точно ден преди да изчезне?

– Може би точно той е дал информацията, която Морати се опитва да укрие от нас? – предположи полицайката.

– Ще трябва да си поговорим с този библиотекар, веднага щом се завърне от Париж! И изпрати този факс до Местре.

– Да, господин комисар! – рече Маринели и взе листа.