Кафенето се намираше на ъгъла на булевард „Сен Жермен” и улица „Бонапарт”. Лъскавата месингова табела с името на великия французин едва ли би убягнала от погледа на всеки посетител на заведението. Двамата италианци се настаниха на една от малкото свободни маси и си поръчаха кафе и минерална вода. Лука се бе вглъбил в себе си и мълчаливо отпиваше от чашата, докато Анджело с безразличие наблюдаваше хората, които се разхождаха на площада пред църквата „Сен Жермен”.

– Какво си се умълчал? – попита Анджело, явно му беше станало скучно.

– Не е ли очевидно? Загубих почва под краката си. Мисля, че те подведох с разсъжденията си за това абатство – отвърна Лука унило.

– Хей, ако така лесно се предавахме, вече щяхме да сме на трудовата борса. А колкото до изводите ти ми се струва, че са напълно логични. Явно не ни е било писано да успеем този път.

– Не мога да разбера къде греша! – рече Лука и въздъхна. – Ако аз трябваше да скрия някакво послание, с удоволствие бих използвал готическа църква за това.

– Защо?

– Готическите храмове са като отворени каменни книги. Само трябва да знаеш как да ги четеш, за да откриеш онова, което строителите са искали да разкажат.

– Какво толкова има да разказват? Архитектурен символ на християнската вяра в Бог.

– Не е само това. Например строителят на миланската катедрала Жан Мино казва следното: „Ars sine scientia nihilist”, което означава, че изкуство без наука е нищо. Готическите катедрали са били най-внушителните постройки за времето си в средновековна Европа. Като начинание техният строеж може да се сравнява само с нашите пилотирани мисии до Луната. Влагани са огромни финансови средства и са оцелели до наши дни благодарение на това, че са изградени съобразно научните принципи, за които сега се смята, че нямат нищо общо с Бога. Тоест те притежават научно познание – но не е явно, а скрито. А то не се дава даром. Припомни си как Адам и Ева са били изгонени от рая, защото са отхапали от ябълката на познанието.

– Искаш да кажеш, че Господ не е имал намерението да просвети своите творения, тоест нас, в тайните на науката?

– Така излиза. Поне що се отнася до християнската църква. Знаеш съдбата на учени като Галилео и Джордано Бруно.

– Конкуренция?

– Нещо такова. Освен това, макар че всички готически катедрали са имали за основен план латинския кръст, не бихме могли да кажем, че този символ е запазена марка на християнството. Кръстът е много древен символ, идва от зората на човешката цивилизация и присъства в религиите и културите на почти всички народи и времена. Например да вземем египетския crux ansata.

– Какво? – попита с учудване Анджело.

– По-известен като кръстовидния анх. Онзи кръст с примката в горния край, който носят всички египетски богове по стените на храмове и гробници.

– А, това ли! Разбира се, че ми е познато. Символ на живота, доколкото си спомням.

– В общи линии е така. Но според мен по-скоро е ключ към безсмъртието и прераждането на душата. Боговете го предлагат в дар не на когото и да е, а само на фараоните. Всъщност символът е толкова древен, че и самите египтяни не знаят със сигурност откъде идва и какво точно означава. Възможно е да е съставен от други два основни символа: стълбът джед, означаващ сигурност, и шен – безкрайният кръговрат на нещата; като комбинация изразява сигурността в съществуването на нашия свят, на вселената ни.

– Тогава значението му е било твърде фундаментално за египтяните.

– Със сигурност, макар че и те са загубили познанието за истинската му същност. Но да се върна на връзката му с готическата архитектура. Към планировката на сградата, и то винаги откъм късия край на кръста, който сочи неизменно на югоизток, до хора, е добавена полуокръжност или елипсовидна абсида. Ако краищата ù бъдат продължени към пресечната точка на нефа и трансепта, би се получил идеален анх. Но в това няма нищо чудно. И досега християнската коптска църква го използва, въпреки че е древноегипетски символ.

– Нищо ново под слънцето, а? Само добре позабравеното старо – засмя се Анджело.

Лука допи кафето и се надигна леко от стола, за да поразмърда изтръпналите си крака. Пред погледа му попадна вестник, оставен на празния стол. Той се наведе, взе го и започна да го прелиства. Не обичаше вестниците, бяха отегчителни и в общи линии пишеха едни и същи банални неща: политически скандали, клюки, обилна криминална хроника, от която настръхваха косите. Все пак една рубрика успя да задържи вниманието му. Беше озаглавена „На този ден”.

Астронавтът Нийл Армстронг първи бе стъпил на лунната повърхност през 1969 г. при мисията на Аполо 11. В Оук Парк през 1899 г. се беше родил знаменитият американски писател Ърнест Хемингуй. На същата дата, но през XVII век се бе родил френският астроном Жан Пикар, който първи бе измерил дължината на един градус от един меридиан – така успял да изчисли размерите на земята. През 1798 г. Наполеон Бонапарт победил двойно по-голямата армия на мамелюците в битката при пирамидите.

Лука остави вестника на масата и се замисли.

– Нещо интересно? – попита Анджело, който дъвчеше поръчания сандвич с шунка.

– Нали ме беше попитал за евентуалната връзка между Краньоти и Александър Македонски.

– Е и?

– Наполеон Бонапарт е бил голям фен на Александър.

– Както и още стотици други пълководци. Не виждам каква е връзката.

– Във вестника прочетох, че Наполеон побеждава мамелюците в египетската си кампания точно на 21 юли. Тоест около рождената дата на Александър. Нещо като послание към своя кумир. Все едно казва: „Ето с тази победа ти правя подарък за рождения ден и освобождавам обичната земя от присъствието на неверниците. Точно както ти си сторил с враговете на Египет векове преди това” – изрецитира Лука. – Наполеон е смятал, че Европа е твърде тясна за огромните му амбиции и затова е решил да следва стъпките на своя кумир, но не всичко е опирало до славата. Завземането на Египет е щяло да прекъсне контактите на стария враг Англия с колониите и най-вече с Индия, но за негово съжаление английската флота се е командвала от военен гений като адмирал Нелсън.

– Значи освен на Александър Велики Наполеон е бил фен и на Египет.

– Разбира се. Там той води голям брой учени, които за първи път систематично описват и проучват древното египетско наследство. Може да се каже, че е поставил основите на съвременната египтология. Има и косвена заслуга за дешифрирането на египетските йероглифи от неговия сънародник Шамполион. Благодарение на експедицията е открит Розетския камък, който сега би трябвало да се намира примерно в Лувъра, но след военното фиаско е отнесен от англичаните в Британския музей.

– Дали е мечтаел да стане фараон?

– Със сигурност. И това е щяло да стане, ако египетската цивилизация е била жива по негово време. Няма съмнение, че жреците биха го определили за такъв по подобие на Александър. Има и друг интересен факт, за който изникна при търсенията ми. Свързан е с изработването на герб на Париж. Наполеон възложил на група учени да проучат доколко е вярна легендата, че името на френската столица произхожда от това на египетската богиня Изида. Естествено учените си свършили работата и докладвали, че вероятността е твърде голяма. Щом чул това, заповядал на новия герб на Париж да бъде изобразена Изида върху кораб, а над главата ù в небето да бъде поставена нейната звезда – Сириус. В подкрепа на легендата е и откритото през XVII век съкровище на първата френска династия на Меровингите. Сред предметите била открита златна статуетка на Изида, както и множество златни пчели, олицетворяващи властта на фараона. Така на новия парижки герб се появили и пчелите. Изобщо египетската символика в Париж се радва на богата традиция. Само погледни площад „Конкорд” с неговия обелиск, взет от храма в Луксор, или пък стъклената пирамида в Лувъра.

– Но тези факти потвърждават верността на тезата ти, че мястото, което е посещавал Краньоти, би могло да е свързано по някакъв начин с Изида. Това ме навежда на въпроса дали няма някое друго място, освен това абатство пред нас, на което да е издигнато светилище на богинята.

– Интересен въпрос – отвърна Лука замислено и се почеса по тила. – Знам, че по време на Великата френска революция е била издигната нейна статуя във формата на фонтан на мястото на сринатата Бастилия. Дори имало идея от камъните на затвора да се издигне копие на голямата пирамида, но надделял проектът на един от пропагандаторите на Революцията – художникът Жак-Луи Давид.

Статуята на Изида, построена на мястото на сринатата Бастилия

– А защо точно на Изида, а не на някоя друга богиня например? – попита Анджело.

– Може би заради цялата кампания по дехристиянизацията на страната, подета от лидерите на революцията. Католическото духовенство било подложено на гонения, а култът към Христос бил заменен с този на Върховното същество или богинята Разум, изобразявана най-вече като Изида. Доколкото знам, идеята била на Робеспиер. Разнасяли богинята, седнала на трон, по време на всякакви празници и чествания, точно както едно време са правели египтяните, римляните и гражданите на Александрия, които я почитали като своя покровителка. Наричали я Стела Марис, което значи Морска звезда и била тачена от моряците по цялото Средиземноморие. Между впрочем Дева Мария в началото на християнството също е била наричана с това прозвище. Може би оттогава изобразяват Изида, поставена на кораб, макар че древната египетска традиция поставя всички богове в техните слънчеви ладии.

Изида (вляво) върху кораб – част от наполеоновия герб на Париж

– Сигурно моряците са я почитали и тук, когато са плавали по Сена – отбеляза Анджело, докато наливаше бавно бира в чашата си.

– Прав си. В самото си начало Париж е основан като моряшка общност на...

Лука спря да говори, сякаш нещо го беше смутило. Думите му увиснаха във въздуха, а той самият имаше вид на човек, който току-що бе получил временна амнезия.

– Какво ти стана? – попита учудено Анджело.

– Боже, какъв съм глупак! – възкликна Лука и се плесна с ръка по челото.

– Хей, човече, какво ти става?

– Не знаеш колко си прав!

– За какво?

– За моряците. Първоначално Париж е бил построен на остров в Сена – Ил дьо ла Сите.

– И какво от това?

– Сега ще видиш! – отвърна възбудено Лука и извади карта на града от страничния джоб на сакото си.

Бързо я разгърна на масата, а показалецът му се плъзна и посочи острова:

– Ето го. Погледни и ми кажи какво ти прави впечатление.

– От единия край е заострен и прилича малко на... кораб.

– Точно така. Спомни си за герба на Наполеон – Изида върху кораб. Освен това римляните чествали с голяма помпозност празник, наричан „Корабът на Изида”. И още нещо…

– Какво?

– Сбърканото име от гръцкия текст на колоната от дома на Краньоти. Вместо приятели беше написано името на остров Филе в Нил, на който е издигнат най-големият храм на Изида. Отговорът е бил през цялото време пред очите ми, но бях твърде самонадеян и сляп, за да го видя.

– Прощавай, ама нещо не схващам.

– Ясно е посочено, че става въпрос за остров и това е Ил дьо ла Сите, а храмът, който се намира на него, е най-известната катедрала в света – Нотр Дам дьо Пари.

– Но това е католическа катедрала!

– Нашата дама е прозвище на Дева Мария, която без съмнение е християнско копие на великата Изида. Дори изобразяването ù с младенеца е заимствано от египетската богиня, която държи сина си Хор в ръце. Още повече, случайно или не, именно Наполеон спасява Нотр Дам от продажба на някакъв търговец, който искал да я използва за строителен материал. И не само това. Коронясването му за император на Франция е станало пак в тази катедрала, в която след Революцията не се кланяли на Исус, а на Богинята Разум или на Изида. И най-накрая относно датата 21 юли. Тя е свързана с най-важното събитие в живота на древните египтяни. Отбелязването на новата година и ежегодния разлив на Нил, на който се е крепяло благоденствието на страната. А предвестник на това е било хелиакалното изгряване на кучешката звезда Сириус – звездата на Изида. Египтяните са я наричали Сот. Изгрявала е точно около днешната дата, само че по Юлианския календар.

Анджело слушаше с удивление енергичните обяснения на своя приятел, все още надвесен над картата на Париж. Мълчеше, явно премисляйки доводите на Лука. Погледът му бе вперен в острова с формата на кораб, в южния край на който беше отбелязано местоположението на обезсмъртената от Юго готическа катедрала.

– Значи все пак наистина има връзка между Краньоти и Александър Велики – промърмори най-накрая той.

– Да, и тя е Нотр Дам дьо Пари!

Остров Ил дьо ла Сите в река Сена