Момчето вървеше по пустата улица, забило поглед в земята. Защо ли наоколо не се вясваше жива душа? Беше хубав неделен следобед. Сигурно всички бяха хукнали по плажове, курорти и скъпи пътувания. Момчето не схващаше защо хората са такива идиоти. Хабят си парите за глупости, а после – държавата им е виновна. Не можеха ли просто да си стоят на задниците?
Размислите му бяха прекъснати от лек полъх на вятъра. Макар че беше едва забележим, той сякаш отвя светлината на слънцето, всички цветове и емоции. Остана само празнота. И страх.
Момчето бавно вдигна глава.
След няколко часа бе открит труп. Вкочанен, с широко отворени очи и без нито една рана. Точно по средата на тротоара.
Красимира затвори книгата и се ухили. Очертаваше се смразяващ кръвта психотрилър, пълен със сарказъм и без излишни драми. Отлично.
Момичето се огледа. В книжарницата беше спокойно, както винаги. Малкото останали посетители се бяха съсредоточил в избиране, прелистване или просто разглеждане на книги.
Ето това харесваше К ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.