4 июл. 2013 г., 21:32

Когато

821 0 0
1 мин за четене

Когато

 

Когато ветровете запеят песните си на листата и разцъфналите цветове из все още сънливите улици.

Когато дъждът ни завладее с аромата на пролет.

Когато тялото ти е в стаята, но погледът и душата ти са далеч, далеч, реейки се над планини, гори, реки и може би морета и океани. 

Това е времето, в което се създават мечти за пътешествия, за неизследвани места и за отдавна забравени желания, които тихичко и леко натрапчиво напомнят за себе си и инжектират нежно във вените ни частички ентусиазъм, малко адреналин и доза смелост да помечтаем отново за тях, току виж им е дошло времето.

Да... това е пролетта, началото на цикъла на сезоните. 

Възраждаме се отново за живот, изпълваме се с енергия, летим с чайките на фона на залеза... докато сърцата ни не замръзнат отново на зима, очаквайки търпеливо следващия цикъл, за да сбъднат мечтите си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...