4.07.2013 г., 21:32 ч.

Когато 

  Проза
465 0 0
1 мин за четене

Когато

 

Когато ветровете запеят песните си на листата и разцъфналите цветове из все още сънливите улици.

Когато дъждът ни завладее с аромата на пролет.

Когато тялото ти е в стаята, но погледът и душата ти са далеч, далеч, реейки се над планини, гори, реки и може би морета и океани. 

Това е времето, в което се създават мечти за пътешествия, за неизследвани места и за отдавна забравени желания, които тихичко и леко натрапчиво напомнят за себе си и инжектират нежно във вените ни частички ентусиазъм, малко адреналин и доза смелост да помечтаем отново за тях, току виж им е дошло времето.

Да... това е пролетта, началото на цикъла на сезоните. 

Възраждаме се отново за живот, изпълваме се с енергия, летим с чайките на фона на залеза... докато сърцата ни не замръзнат отново на зима, очаквайки търпеливо следващия цикъл, за да сбъднат мечтите си.

© Мария Найденова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??