Зевс се превъртя в леглото. Беше му несгодно! Обърна се по корем, мушна ръце под облака, който си беше подложил за възглавница и усети, че се е степала! След минути чу силен звук от корема си. Гъргореше, като че Сизиф си е изтървал камъка по надолнището. Ама не! Беше му гладно! Протегна ръка и напипа косата на Хера. „Брей, мързелива жена! Още спи”, помисли си той и се обърна с гръб към нея, че не искаше да й гледа лигите по облака. Само че гъргоренето се усили и това накара Зевс да отвори очи.
- Херо! Херо ма! Червата ми гъргорят! Гладен съм!!!
Хера се превъртя, протегна се и отвори едното око.
- Па ставай, та яж! Има куп богини, стажанти, какви ли не…задействай ги!!! И им кажи едно блюдо и за мен. Като твоето да е…
- Херо, ти знаеш ли, че сме се успали? Гледам тука по резките за сън, отбелязали са ни 1000 години!!! А ние спим по 100! Боже, какви ги вършим? – зададе си въпрос Зевс, който не беше основателен, защото все едно питаше себе си.
- Ей! Има ли някой тук? – провикна се Гръмовер ...