С този разказ спечелих първо място в конкурса за разказ/есе на тема "Когато играя игрите за Хари Потър..."
Ето и едно от най-интересните преживявания, които съм имал.
Това се случи преди няколко зими. Навън светът беше побелял. Сополиви хора с мокри крака отиваха на работа или на училище, а аз седях на топло пред компютъра и играех куидич.
Никак не съм фен на компютърните игри, но съм играл всички, свързани с поредицата на Джоан Роулинг и сега с нетърпение очаквам най-новата.
През онзи зима се бях запалил по Harry Potter: Quidditch World Cup и прекарвах дните си, отбелязвайки голове и ловейки снича. Играех на най-лесното, разбира се, какво е забавлението от играта, ако не можеш да победиш? Също така, не обичам да губя и компютърът ми изяде много бой на по-трудните нива в игрите.
Изведнъж на прозореца се почука. Стреснат погледнах към него и още по-стреснат паднах от стола. Навън, сред снежинките, възседнал метла, се носеше Хари Потър. Хари се усмихна и ми помаха. Аз се изправих от земя ...