Игрите на издръжливостта:
Когато концентрацията ти изневери
Ден 1 - В търсене на подслон...
Моят отбор беше изплетен от много различни цветове. Още като чух имената на някои от съотборниците си като например Марисол, Игор и Бианка, бях сигурна, че не са американци като мен.
Веднага след като потеглихме в търсене на перфектното място за подслон се откроиха няколко групи в отбора.
Едната беше съставена от все млади хора. Виктор - не много атлетично изглеждащо момче, но пък личеше, че е много умно; Виолета - красавица с дълга кестенява коса и лунички, с красиво и добре поддържано тяло като на модел; Джаки - нисичка и с големи румени бузи; Ина - момиче с много добре очертано лице, но с мудно изражение. С тъмно кафява коса до раменете и красиви кафяви очи. Кати - според мен най-красивото момиче в отбора, с дълга къдрава тъмно виолетова коса и с усмивка на рекламно лице и Лайла - доста едра и висока млада дама с дълга тъмнокафява коса и пъстри очи, в които човек може да се загуби.
Втората група беше съставена от останалите пет момчета: Игор - мускулест младеж с заслепяващо бели зъби. Тайлър - подобен на Игор, но в афроамерикански вариант. Били беше пълничък и нисичък и това ме плашеше, защото не изглеждаше като спортна натура, което можеше да изиграе лоша шега на отбора ни. Рон пък беше висок и пълен с черна коса и много тъмно кафяви очи. Същото мога да кажа и за Мартин.
Третата и последна група, която се заформи включваше мен, Марисол - най-възрастният човек в отбора ни. Тя беше с коса, малко по-дълга от тази на Ина и с няколко килограма над нормата, но за мен тя е най-близкият ми човек в играта. Бързо се опознахме с нея, а и е добре да имаш близък човек в такава игра. Групата още се състоеше от Елена - ниска мъжкарана с много позитивно настроение, Алекс - висока не много слаба, но не и много пълна мадама, Бианка - истинско произведение на изкуството със скандинавско руса коса и небесно сини очи, а пък Брияна беше афроамериканка с много потайна личност. През целия път обели няколко думи, отмятайки растите си по начин, който показваше, че ѝ е неудобно. Не знаех от какво се притесняваше, но това щеше да ѝ изиграе лоша шега - убедена бях.
Не забелязахме, че бяхме ходили толкова дълго, но изведнъж ентусиазирано провикване ни върна обратно в играта и извън приказките. Виолета беше спряла и се беше промъкнала зад първите дървета от джунглата, откъдето изкрещя, че е намерила 3 чувала. Като стадо овце, ние се втурнахме към нея, за да видим какво е. Когато отворихме чувалите, се показаха бобени зърна в единия чувал, грахови зърна в другия и ориз в третия. Всички избухнахме в ръкопляскания и овации, сякаш бяхме открили злато и грабнахме чувалите. Естествено, най-атлетичните, Игор, Тайлър и Елена, нарамиха чувалите и на няколко метра от мястото, където ги намерихме, Лайла предложи да издигнем нашия подслон на това място.
Всички се бяхме заели за работа. Марисол и аз се заехме да търсим бамбук, който щеше да ни послужи за легло, Момичетата чакаха палмови листа, за да ги сплетат и да ги окачат като покрив, Виктор се мъчеше да накладе огън, а момчетата изсичаха някой и друг клон, който смятаха, че би бил достатъчно добър, за да послужи за опора на покрива. Въпреки трудната и необичайна за повечето хора работа, подслонът се получи много добре. Имаше достатъчно място, за да се настани всеки и да се спи спокойно нощем.
Когато подслонът беше готов, всички бяха готови да се изкъпят в океана. Събрахме се в един кръг във водата и всеки започна да разказва кой откъде е. Александра, Ина, Лайла, Кати и Тайлър се оказаха от Ню Йорк. И всички бяха студенти. Бианка и Игор бяха руснаци, което потвърди моите подозрения за Игор, Марисол беше от Колумбия и работеше като шеф на някаква малка компания за производство на газирани напитки. Били, Рон и Виктор бяха от Детройд, а Виолета беше от Испания. И четиримата бяха студенти. Елена беше професионален баскетболен играч, което си и личеше, но въпреки това тя беше много ниска. Джаки беше от Тексас и топлият ѝ акцент допълваше визията ѝ. Мартин и Брияна бяха от Флорида. Когато аз им казах, че съм от България, всички до един започнаха да ме разпитват дали е красиво в страната ми, как е "здравей" на български и дали е топло там. Изглежда само Игор и Бианка не бяха толкова заинтригувани. Доста време покиснахме във водата. Разказвахме си истории и неща, с които сме се сблъсквали. На пръв поглед бяхме като едно голямо задружно семейство, но още на първия ден нищо не може да се определи.
Ставаше тъмно и хладно. Бяхме се събрали около огъня, който най-после беше запален, защото Виктор не беше наоколо. Продължавахме да си приказваме, похапвайки варен ориз, но си личеше, че сме разделени на три различни общества. Дори аз не се чувствах удобно в моето общество. Сякаш с Марисол бяхме на дъното на съюза. Но това сега нямаше значение. Знаехме, че утре ни чака първото изпитание и трябваше да мислим само за това.
Повечето бяха заспали. Огънят вече угасваше, а океанът беше все така шумен. Чудех се какво се случва в другия отбор. Все още долавях спортния дух на Микейла, момичето с омбре прическата, и си повтарях колко опасна може да бъде тя. Накрая клепачите ми натежаха прекалено много, за да мога да ги държа отворени и заспах...
Ден 2: Първото изпитание
Събуди ме трясъкът на съда, в който вчера сготвихме ориза. След него последва вайкане. Кати се опитваше да закрепи съда, така че да може водата в него да заври и да сложи ориза. Аз станах и отидох да ѝ помогна. Изглежда само ние двете бяхме будни. Кати изглеждаше много нервна, но след като водата в съда се разсипа и загаси огъня, тя се изнерви още повече.
- Моля те запали пак огъня. - Помоли ме тя с отчаян тон - Едва го запалих сутринта. Ще отида за още вода от кладенеца.
Кати не изчака отговора ми и се загуби по пътеката към кладенеца. Аз знаех някой и друг трик за палене на огън, но мястото, където гореше предишния, беше мокро. Затова напалих огъня малко по-встрани. Реших, че би било добре да помогна на Кати и за закрепването на съда. Взех две пръчки и едно от палмовите листа, което така и не беше използвано за направата на подслона. С листата успях да завържа двете пръчки с трета, така че да може да се закачи съда над огъня и да може да се сготви ориза.
Кати се върна с вода и с малко писмо в ръка. Застана до подслона и извика на спящите ни съотборници:
- Имаме писмо, хора! Будете се!
Почти всички веднага се запротягаха и запрозяваха. Тайлър се изправи и изтупа, сякаш е спал не върху бамбук, а върху пясъка.
- "За първи път ще се борите, за победата ще спорите. В игра влизат сила, самоконтрол и издръжливост, но някой утре ще си тръгне, потънал в мълчаливост." - Прочете на висок глас Кати и очите ѝ зашариха из останалите съотборници.
- Днес е първото изпитание! - досети се бързо Виктор
- Явно, но някой ще си тръгне, означава, че някой ще отпадне, нали? - замисли се Бианка
- Със сигурност няма да е някой от отбора, който ще спечели изпитанието. - заключи Тайлър.
След като хапнахме малко, се запътихме по другата пътека, която водеше към мястото, където щеше да се състои изпитанието.
Когато пристигнахме, другият отбор вече беше там и се оглеждаше за нас.
- Добро утро, участници! - поздрави ни Кайъл - Готови ли сте за първото изпитание в "Игрите на издръжливостта"?
- Да! - всички до един отговориха на водещия
- Така. Изпитанието ще е следното: ще балансирате малко гумено топче на дървена подложка, която ще държите, докато балансирате на тясна, неудобна дървена греда. Ако топчето падне или изгубите баланс и слезете от гредата - напускате предизвикателството. Когато останат само двадесет участници в изпитанието, преминаваме към втори кръг. Първият отбор, останал без представители в предизвикателството, отива на елиминации, където утре някой ще стане първият отпаднал в "Игрите на издръжливостта". Играете и за награда! Отборът победител взима със себе си три одеала, няколко стола и възглавници.
Когато Кайъл каза какви са наградите, всички направиха по някое и друго възклицание.
След няколко минути всички бяхме готови да започнем.
- И така, участници, стъпете на гредата.
Вече балансирахме топчето и се покатерихме на гредата. Единственото, което ни трябваше, беше концентрация. Не се минаха и пет минути и Мик започна да губи контрол над топчето.
- Мик започва да движи топчето с риск да го изпусне. - изкоментира водещия. - Топчето падна и Мик отпада от днешното предизвикателство!
Мик слезе от гредата и застана встрани. Сините вече бяха с един играч по-малко, но това не означаваше нищо. В този момент Кайъл отново се обади:
- Лайла изпусна топчето и отпада от предизвикателството.
Лайла също слезе от гредата.
- Кати започва да губи равновесие!
В този момент Кати загуби равновесие и отстъпи от гредата.
- Кати отпада от предизвикателството!
След нея Конър от Сините беше елиминиран, а след него Кайли и Алекс.
- Така стават по трима отпаднали от двата отбора. - пресметна Кайъл и продължи да ни повтаря колко трябва да сме концентрирани.
Малко след като Кайъл обяви, че са минали десет минути от старта, Брияна изпусна топчето си и отстъпи.
"Сините ни поведоха" си помислих и в този момент Кайъл обяви, че Крис от Сините отпада от изпитанието.
За момент изгубих равновесие. Ръцете ми бяха изтощени, а краката ми трепереха, но не трябваше да се отказвам. Трябваше да продължа да се боря. Водещият забеляза това и изкоментира веднага. Изведнъж топчето ми започна да се движи и се стреснах. Опитах се да го успокоя, но видях как се движи по ръба на платформата и в следващия момент то падна на земята.
- Ваня отпада от изпитанието!
Застанах до останалите отпаднали от моя отбор и започнах да гледам тези още в игра. След мен Виктор се срути на земята и това го елиминира. Кайъл съвсем леко се засмя. Някои от участниците също, като например Трина от другия отбор, което ѝ коства отпадането от изпитанието, след като загуби контрол над топчето си.
Петнадесет минути вече бяха минали, а слънцето беше безпощадно. Ина се опита да изтрие няколко капки пот от челото си, но веднага щом отмести ръка от платформата, тя се килна и топчето падна.
- Ина е вън от играта!
Ина още не беше слязла от платформата и Виолета отстъпи също.
- Виолета отпада! - издекламира Кайъл. - Стоп! Можете да слезете от гредата, първи кръг свърши.
Бяха останали двадесет участници в изпитанието. Игор, Мартин, Джаки, Били, Марисол, Елена, Бианка, Рон и Тайлър от моя отбор и Виктория, Стела, Габриел, Майк, Амбър, Жизел, Райън, Дрейк, Декстър, Майкъл, Микейла и Адел от другия отбор. Превъзхождаха ни, което беше зле.
- Време е да сменим дървените платформи с по-малки и вече ще трябва да балансирате три топчета. - съобщи Кайъл.
След броени минути всички бяха готови и предизвикателството продължи. Напрежението у мен стихна, след като Дрейк изпусна своите топчета, но се върна, след като Елена го последва. Нещата се влошиха, когато Бианка и Рон изгубиха равновесие и отпаднаха от изпитанието.
- Сините започват да повеждат по-убедително. - изказа се водещият
Двадесет минути след началото на изпитанието минаха. За момент си помислих, че всички са се концентрирали, но Джаки започна да движи топчетата, които скоро се намираха на ръба на платформата. Едно от тях падна.
- Джаки е елиминирана! - съобщи Кайъл
Жизел започна да се клати и понечи да замахне с ръце, за да запази равновесие. Изпусна платформата с топчетата на земята и напусна изпитанието. След нея Микейла отпадна и двете застанаха една до друга, шушукайки си.
- Вече половин час сте в изпитанието. - обяви водещият.
Личеше си, че Игор едва се държи и скоро след тези мои впечатления той отпадна от изпитанието, последван от Адел от другия отбор и Тайлър.
Габриел беше определено най-слабото момиче от всички. Приличаше на скелет с кожа без грам мазнинка. Мислейки си за нея не забелязах, че две от топчетата ѝ се изтъркулиха на земята.
- Габи отпада от изпитанието!
Бяха останали десет. Мартин, Марисол и Били от моя отбор срещу Амбър, Майк, Райън, Виктория, Майкъл, Стела и Декстър от другия отбор. Превъзхождаха ни с много. Вече си мислех, че ще ходим на елиминации утре, но в този момент сякаш вятърът ме чу и избута топчетата на Декстър и на Майк и ги елиминира от изпитанието. След тях Майкъл започна да губи равновесие, а и търпение и от отпадна от изпитанието. След четиридесетата минута Амбър сякаш се отказа и доброволно слезе от гредата. Райън не можа да задържа повече едно от топчетата, което се крепеше на ръба на платформата му и то падна.
- Райън отпада! - обобщи Кайъл
С това аз преброих петима останали. Марисол, Мартин и Били срещу Виктория и Стела. Изненадващо, но вече ние ги превъзхождахме след едночасова борба. Накрая концентрацията напусна Мартин и той не можа да задържи топчетата си. Разтревожих се, когато Били слезе от гредата малко след Мартин, оставяйки само Марисол в изпитанието.
- Били отпада, което означава, че Марисол е последната надежда на Червените за победа.
Час и десет минути. Марисол изглеждаше стабилна, но всичко можеше да стане. И най-малкото нещо можеше да я разсея. Стела изглеждаше много стабилно също, но в един миг наклони ненадейно дървената платформа и топчетата паднаха. Така останаха само двама в изпитанието. Виктория и Марисол.
След двадесет минути всичко се реши. Виктория не можа да издържи. Слизането ѝ от гредата беше повод аз и отборът ми да изпаднем в екстаз. Всички се затичахме към Марисол да я прегърнем и поздравим.
- И победители в днешното изпитание са Червените! - прокънтя гласът на Кайъл в ушите ни, а след него последваха победоносните ни викове.
- Червени, освен победа, вие получавате и наградата от одеала, столове и възглавници.
Взехме наградата и с бодра крачка си тръгнахме. Бях разочарована от представянето си в първото изпитание, но в същото време бях много щастлива, че моят най-близък съюзник спечели за отбора. Какво стана с другия отбор ли? Това ще ви споделя в следващата част...
© Иванка Григорова Все права защищены