18 дек. 2007 г., 15:13
4 мин за четене
Докато си отключвам, чувам как кучето радостно и гръмогласно лае, посрещайки ме. Хубаво е, когато някой те обича и те чака, дори, той да е куче, всъщност е тя.
Изваждам телефона от чантата, пак ли...? Дванадесет неприети. Ужас! Защо ли го нося този телефон като не го чувам? Нинка е! Моя приятелка, от известно време има проблеми с гаджето си - напоследък се отдръпнал. Не й се обаждал. Уплашил се някак - от нея, от себе си.
Звъня й. Плаче. Пробвам да подновя поканата за мъжки стриптийз - разплаква се още по-силно. Одеве й звъннал и предложил в прав текст да не се виждат повече. Обичал я много, но... Аз също се просълзявам. Мълча, а тя подсмърча. Каня я да дойде у нас и да си сготвим нещо здравословно. Съгласява се.
Е, трябва да поразчистя малко и да ида до магазина.
Влизайки в супера, си нося листче със списък на продуктите, които трябва да купя - нискомаслено мляко, диетичен хляб, минерална вода, замразен грах, царевица и пилешко месо. Излизайки, забелязвам, че в торбите нося огромен па ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация