Това е една реална и поучителна история, за това, че ако нещо се обърка, се обърква всичко. Беше 02.06.2007 година, приятелката ми имаше рожден ден, ставаше на 18. Както всички, които стават пълнолетни, така и тя спретна купон. Понеже освен, че сме много добри приятелки, сме и съученички, и съквартирантки, тъй като учим в езикова гимназия, а сме от друг град и сме там на пансион. А който е живял на пансион, знае, че там е денонощен купон.
Беше петък вечер и се бяхме събрали приятели да празнуваме, както може и да се предположи и количеството алкохол беше достатъчно, че освен да приповдигне настроението, както се и предполага да има и пияни. Само ще направя някои уточнения за тези, които не са живели на пансион и не знаят какви са правилата там. Tака, пансионът се затваря в 22.00 часа и след това не може да се излиза, ние си бяхме взели разрешение от управителката да стоим до 24.00 и да излезем след това и да отидем на дискотека.
Но плановете се объркаха, рожденицата се напи и не можеше да ходи, което предполагаше, че не трябва да идва с нас, освен ако не поизтрезнееше. Освен това, като допълнение ще кажа, че не трябва да се внася алкохол в пансиона. Така че бяхме в задънена улица. Разбрахме се с приятелки да я накараме да пие кафе, да й спрем алкохола и да се оправи за 12, все пак имаше още 2 часа. Но кафето не помогна. Знаехме също така, че топлата вода помага като си пиян. Опитахме се да стоплим, но вместо да включа котлона, който беше на пода, включих бързовара на съседките, който също като котлона имаше черен кабел. Както се и очаква, подпалихме пода, е - не стана пожар и слава Богу, но още имаме петно от изгорено на паркета. Изгасихме бързовара, угасихме огъня, проветрихме стаята. Понеже ни писна да се разправям с пияната ми приятелка, а другата съквартирантка да се натиска с гаджето си, аз и още една приятелка излязохме по-рано и ги оставихме да се оправят сами.
От тук започнаха проблемите ни, по-скоро моите, защото нямах още 18, а до навършване на пълнолетие ми оставаха няколко месеца. Понеже до 24.00 часа оставаше час, решихме да се поразходим, не беше много топло, но не беше и много студено. Минахме покрай полицията, видяхме, че свети, което значеше, че ще има проверки по дискотеките. Много пъти ни се бе случвало да се крием на всевъзможни места, което никак не е хубаво, но беше забавно.
Поразходихме се още малко и ни се обадиха (на мен и приятелката ми), да отидем при тях в едната дискотека. Отидохме и след около 20 минути дойде полиция, направиха проверка и от цялата компания прибраха точно мен. Имаше и други , които нямаха 18, но прибраха точно мен. Понеже вече веднъж ме бяха прибирали, отново тъй като нямах годините, знаех процедурата. Бях се разбрала с приятелката ми, ако стане нещо такова, да дойде да ме прибере (това е същото момиче, с което излязохме по-рано, казва се Виктория). Вики искаше да дойде с мен, но не и позволиха да се качи в патрулната кола. Аз потеглих към районното, а тя идваше да ме вземе. Знаех вече процедурата, писаха ми акт, питаха ме откъде съм, отговорих. Видяха, че ми остава малко до 18, само трябваше някой пълнолетен да ми подпише. Бяхме измислили история, че Вики ми е братовчедка и аз съм с нея. Пуснаха ме, Вики подписа и понеже както казват, щом веднъж си препатил, не те е толкова страх. Запътихме се към другата дискотека, вече беше 1,30 и проверките бяха свършили. По пътя видях момчето, заради което отивах на дискотека, заговорихме се и той ми каза, че има да ми дава един диск. Приятелите му учтиво предложиха да ме закарат до тях да си го взема, естествено отказах.
Стигнахме бързо в другата дискотека, но както винаги става, когато две момичета са сами, се намират и нахалници, които само досаждат. Имахме много познати в дискотеката, половината ни съученици бяха там. На входа на дискотеката ни поискаха документи, казаха, че имало проверки, а ние им показахме акта ми.
След около половин час дойде и другата половина от компанията. Вики се измори и каза, че отива към денонощното кафе, където щяхме да ходим по-късно. Тя отиде, след около 20 минути отидох и аз, после дойде и рожденицата (вече изтрезняла). Поръчахме си по нещо топло и аз и Вики се отпуснахме една до друга и почти бяхме заспали. Само че, както много често ни се случва, тъй като Вики е манекенка, винаги се намира някой, който да дойде и да почне да ни досажда. Тази вечер пак се намери, този досадник обаче беше много пиян и нагъл, започна да се заяжда с Виктория и мен, после приятелката му уж го поукроти. Тогава като за капак на цялата картинка се появи оркестъра от едната дискотека. Почнаха да свирят на съседната маса, където се намираше въпросният досадник, а той им плати да дойдат при нас... стана страшно шоу, сервитьорките се отчаяха и не знаеха какво да правят. Аз хванах Вики за ръка и я дръпнах да излизаме, но тя не видя стъклената врата и се заби в нея. Удари си носа много силно, е, не успя да го счупи. Но тя след седмица заминаваше на работа в Милано, много се бяхме уплашили и решихме да се прибираме.
Е, какъв е извода, не си причинявайте излишни главоболия, по-дообре ги избягвайте, защото понякога най-безобидни прояви могат да станат много опасни. Понякога човек трябва да изчака за някой неща, а не да прави всичко на 100%. Един съвет от мен към момичетата, които нямат 18, милички, избягвайте такива ситуации, защото, колкото и смешни да звучат, някой от спомените не са приятни. Предприемайте разумни рискове, а най-добре ги избягвайте, защото никога не се знае кога една щуротия ще има лош изход. БЪДЕТЕ РАЗУМНИ.
© Вили Мотовили Все права защищены