Когато приятел затвори очите си  завинаги ...

                                                             На Д.

   Не искам да е така... не искам да съм там, където ти казах последно сбогом, но не мога да избягам от това, с всяко завръщане паля колата и отивам там, където си поел последната си глътка въздух и не мога да изтрия сълзите си. Тежко ми е и ме налягат спомени, вбесявам се на живота и на съдбата, която толкова рано те отне... завъртам ключа в стартера и до дупка натискам газта. Пред себе си не виждам никого, а сенките в огледалото не мога да понасям. Осъзнавам, че се въртя в кръг, натискам спирачките, но те не хващат и късно, но успявам да дръпна ръчната и съзнавам, че отново съм там... там, откъдето тръгнах, там, където завинаги затвори очите си. Защо трябваше да става така? Защо вместо да спорим,  да се усмихваме, да се прегръщаме, сега те гледам на снимка с черна лента на една стена?...

  Никога не съм мислила, че ще го сторя, но полагам четен брой цветя на твоя пресен гроб и те моля да се изправиш. Вършили сме толкова глупости, но заслужава ли си цената?  Боли ме, боли ме да гледам тези очи изстинали и затворени, а бяха жадни за живот. Падам на колене и те моля да се изправиш, да ми подадеш ръка, но ти си там, под черната земя и никога повече няма да усетя добротата на душата ти. Боли... помня всеки кадър от нашето познанство, помня всеки миг на щуротия и не мога да повярвам, че те няма. Искам да се върнеш, а нищо не мога да направя и се чувствам безсилна. Стоя на пътя и съзнавам как всеки един автомобил ме подминава, а там дори все още няма цветя, само няколко изгорели вече свещички, които ние ти запалихме. В главата ми се ражда мисълта, че за всеки човек, минал оттук, ти ще бъдеш просто паметник край пътя... Нима трябваше това да се случи? Нима трябваше да затвориш очите си завинаги, за да съзнаем колко много ще ни липсваш и какво си значил ти за нас...

  Надявам се и силно вярвам, че си на едно по-хубаво място и  че ще ни чакаш там,  ще се усмихнеш,  ще яхнеш отново мотора с думите „Една гонка?”...  Липсваш ни...