Когато приятел затвори очите си завинаги ...
На Д.
Не искам да е така... не искам да съм там, където ти казах последно сбогом, но не мога да избягам от това, с всяко завръщане паля колата и отивам там, където си поел последната си глътка въздух и не мога да изтрия сълзите си. Тежко ми е и ме налягат спомени, вбесявам се на живота и на съдбата, която толкова рано те отне... завъртам ключа в стартера и до дупка натискам газта. Пред себе си не виждам никого, а сенките в огледалото не мога да понасям. Осъзнавам, че се въртя в кръг, натискам спирачките, но те не хващат и късно, но успявам да дръпна ръчната и съзнавам, че отново съм там... там, откъдето тръгнах, там, където завинаги затвори очите си. Защо трябваше да става така? Защо вместо да спорим, да се усмихваме, да се прегръщаме, сега те гледам на снимка с черна лента на една стена?...
Никога не съм мислила, че ще го сторя, но полагам четен брой цветя на твоя пресен гроб и те моля да се изправиш. Вършили сме толкова глупости, но заслуж ...