Когато си виновна
Новият ѝ колега беше много шик. Строен и с чаровно лице! О, ако нейният Станчо имаше поне половината от физиката му, щеше да е страхотно. Но Станчо беше слабичък, блед и невзрачен. Леле, хората какви мъже имат, пък нейният! Дожаля ѝ за себе си. Но тя си го е избрала такъв. Тогава беше много млада… Влюби се в добротата му, в желанието му винаги да направи най-хубавото за нея. Пак си го харесваше, ама физиката си е физика. Тя усещаше с всички клетки на тялото си, че Богдан я привлича.
Така изминаха две седмици. Мислеше, че привличането ще изчезне. Дори си казваше „Всяко чудо за три дни“. Но нищо не се промени. Усещаше, че и той не е безразличен към нея.
Днес беше без кола – остави я в сервиза за ремонт. Вървеше бавно към спирката, за да се прибере с автобуса, а умът ѝ бе зациклил на Богдан. Богдан, Богдан, Богдан… Сигурно е бог в леглото! Някой спря рязко. Магда се обърна. Беше Богдан. Той ѝ направи знак да се качи.
Магда благодари и се настани удобно в луксозната му ко ...