Поредната нощ, в която сънят беше неспокоен. Напоследък Мина имаше странни видения, които я караха да се чувства уплашена. В началото не обръщаше внимание на военните самолети и безформените същества в съня си, но в последно време положението ставаше неконтролируемо. Събуждаше се сутрин плувнала в пот и трепереща.
Тази нощ си легна рано с надеждата да възстанови отдавна нарушения режим и да не си спомня нищо от образите, които ще я споходят.
Заспа почти веднага.
В един момент се събуди, усети, че се случва нещо. Стаята беше различна. Спомни си, че е оставила лампата в кухнята светната, но не видя слабата светлина, която се процежда обикновено. Някакво напрежение тежеше във въздуха. В София никога нямаше абсолютна тишина. Винаги звуците на нощните таксита и заклетите пияндурници успяваха да достигнат до всяко ъгълче на панелното жилище.
Този път не се чуваше нищо. Нямаше я и любопитната котка, която обикновено се навърта около всеки, който се движи.
Мина прекоси коридора и отиде в хола, ...