Поредната нощ, в която сънят беше неспокоен. Напоследък Мина имаше странни видения, които я караха да се чувства уплашена. В началото не обръщаше внимание на военните самолети и безформените същества в съня си, но в последно време положението ставаше неконтролируемо. Събуждаше се сутрин плувнала в пот и трепереща.

Тази нощ си легна рано с надеждата да възстанови отдавна нарушения режим и да не си спомня нищо от образите, които ще я споходят.

Заспа почти веднага.

В един момент се събуди, усети, че се случва нещо. Стаята беше различна. Спомни си, че е оставила лампата в кухнята светната, но не видя слабата светлина, която се процежда обикновено. Някакво напрежение тежеше във въздуха. В София никога нямаше абсолютна тишина. Винаги звуците на нощните таксита и заклетите пияндурници успяваха да достигнат до всяко ъгълче на панелното жилище.

Този път не се чуваше нищо. Нямаше я и любопитната котка, която обикновено се навърта около всеки, който се движи.

Мина прекоси коридора и отиде в хола, където се надяваше да изпуши една цигара и сънят да дойде. Нещо не беше наред. Не беше светнала лампата, но забеляза, че цветята в хола ги нямаше - на тяхно място бяха наредени прашни колосани кошнички от прежда - плетени на една кука и руска кукла с яркожълта коса, и виолетова рокля с дантели. Знаеше, че всичко това е много обезпокоително, но в душата й се беше загнездило странно спокойствие. Отиде до кухнята, за да вземе пепелник. Съвсем различни чинии се мъдреха на сушилника. Отстрани имаше няколко алпака чинии, като в детските градини и дървена солничка, гравирана с пирограф. На старата разтегателна маса, която бог знае откъде се беше взела имаше недоядено пакетче “Какино тане” и 3 домата в жълта мрежа за амбалаж. Печка “Раховец “се мъдреше върху олющена пералня Перла 05. Мина бавно се огледа и потърси нещо, в което можеше да тръска. Приятна изненада беше, че на един от рафтовете на стар дървен шкаф видя кафяв порцеланов пепелник, отчупен от едната страна.

Върна се в хола и седна на дивана. Потърси си цигарите, които обикновено седяха на холната масичка. Нямаше ги!Може би ги беше оставила при компютъра.

Само че сега на мястото на компютъра имаше голяма зелена ваза с 3 стръка папур и дървена поставка за вестници, пълна със стари броеве на “Жената днес”. Докато оглеждаше странната обстановка и се чудеше, какво се случва от нищото изникна възрастна жена със спокойни очи и стар пеньоар, която седна на дивана до нея.

-Ах здравей, мойто момиче! Много рядко ми идват гости!Искаш ли да изпушим по една цигара, ако пушиш де!

Гърлото на Мина вече беше пресъхнало. Не знаеше какво да каже. Тази дама определено беше положително настроена към нея, а и имаше цигари. Остана безмълвна и само леко кимна. Бабата извади от разтегнатия джоб на пеньоара преполовена кутия цигари “Стюардеса” и почерпи Мина.

-Вносни!Сина ми пътува по корабите и ми ги донесе от Русия. По-хубави са от “Родопите” а и без пари ми излизат. Аз сега вече самичка живея и само цигарките са ми успокоение. Едно време бях хубавица, като тебе, но годинките не прощават. Дядото ми си замина млад и аз си кукувам тука. Бях библиотекарка в БАН, ама ме пенсионираха и така...

-Ти мойто момиче другарче имаш ли си? Вече, гледам - голяма мома си?

Мина се поотпусна малко - даже се доближи до жената, за да разгледа доколко е реална.

Дълбоки бръчки около устата от пушенето, посинена и накъдрена на студено коса, уморени кафяви очи - абсолютно стандартна бабичка - софиянка. Мислите започнаха да се гонят в главата на Мина. Сърдит глас я сепна:

-Айде де,мойто момиче! С ченгел ли да ти вадя думите от устата! Барем заради цигарата си поговори малко с мене. От 8 години човек не ми е влизал в къщата. Всички ме забравиха. Сина само праща пари и армагани. Внука е в Дианабат, ама аз ходя при него.

Кажи де - момче имаш ли си?

- Нямам си! - тихо каза Мина и се замисли за волния и безсмислен живот, който водеше.

От години не беше изпитвала онова странно чувство на обвързаност към някой.

.

-А такаааааааааа, хубава работа. Младо, право момиче и без любов. Кого чакаш бе, Минке,английския принц ли? Не бива така - то времето си тече. Ей го - щракнеш с пръсти и вече си се пенсионирал. Никога няма да намериш идеалния. То като си го обичаш и ти става идеален. Аз това на моя внук разправям - станал на 28 магарето и само книги чете.

Жените не го били искали! Че как да го искат, като той не им се показва. Дизайнер бил - трябвало да работи. Все пред компютъра седи и гледа като пиян. Абе, да ти кажа - май си и пийва малко, ама на - внук ми е!

Ти като си нямаш момче, да взема да ви запозная а?Такъв дълъг е като тебе. В МЕИ-то работи - там доктор го направиха. Чудя се аз - в МЕИ-то,пък доктор! Ама те си знаят!

Там на втория етаж е - Кирил Стаменов. Трябва да минеш да го видиш. Ще кажеш, че баба му Райна те праща.

Мина гледаше бабата с отегчена физиономия. Вече не й пукаше реална ли е или не: беше и писнало разни баби, тетки и стринки да я сватосват. Откакто стана на 24 я побъркаха - трябвало да се жени, че да не стане стара мома. Ай сиктир бе! Живота, който водеше, я задоволяваше напълно. Работа, интернет и от време на време неангажиращи връзки с добре оформени младежи. Понякога я стягаше душицата и усещаше, че нещо не и достига, но в тези моменти винаги се намираше някое другарче да я покани на бира и да забрави случая.

Бабата продължаваше да бълва информация:

...и като се роди детето, понеже мъжа ми беше на работа в Кремиковци, взехме жилище,та ни беше по спокойно. Той май затова така рано си отиде, че му взеха здравето там. Ама друго си беше по комунистическо - все пиле и пържоли ядяхме,и - на Слънчев бряг всяка година...

Мина загаси цигарата и усети,че очите й се затварят. Бабата продължаваше да говори,и сякаш в същото време се разтваряше в пространстото.

Мина стана и отиде да си легне.Цялата тази информация й идваше много - имаше спешна нужда да заспи и да забрави...

Сутринта я посрещна неподготвена - мразеше да е будна във времето от 5 до 9 сутринта. Прекоси като в транс растоянието от спалнята до кухнята и натисна копчето на кафе машината(която зареждаше всяка вечер,за да стане по бързо кафето).

Седна на дивана и започна да псува целия цивилизован свят за това, че е измислил работно време от 8 до 5. В главата и парче по парче изплуваха абсурдите от предишната вечер. Започна да сглобява картината и се засмя. Помисли си: “Ейййййййй, това мойто въображение си е ебало мамата”, посегна към кутията Виктори ултра и тогава фиксира 2 угарки в пластмасовия пепелник с надпис "Coca-Cola". Беше сигурна, че го е измила и оставила в кухнята...

Студеният есенен вятър докосваше всички сетива на Мина. Мислеше, че се е побъркала и постоянно се щипеше с надеждата да е сън. Накъдрената баба с цигарите “Стюардеса” не излизаше от мислите й. Обади се в работата, че ще закъснее и хвана автобус 280 за студентски град, слезе на техническия университет, качи се на втория етаж и на третата врата отляво на импровизирана табела пишеше”инж.д-р Кирил Стаменов”, а на бял лист с химикал - ”На вниманието на студентите: "Инженерен дизайн”-1-ви курс - упражненията са преместени в събота от 3 часа”