11 мая 2018 г., 23:25

Когато те няма...

1.2K 0 0
1 мин за четене

Сега съм сам,макар и за минути и оглушителната тишина яде душата ми.
Няма те.
Без твоите очи светът е сив и мрачен.
Без твоите прегръщащи ръце ми е студено.
Без теб е мрачно птиците замлъкват както преди буря.
Животът спира и те чака да влезеш през вратата.
Когато те няма търся дреха с твоя аромат или възглавницата ,на която си спала.
Когато те няма не дишам, тоест дишам, но на пресекулки,не мога да изпълня гърдите си с въздух, с ТЕБ !!!

ОБИЧАМ ТЕ! Липсваш ми винаги, когато дори и за малко не си до мен.
Сигурно понякога те задушавам, но не ме съди.
Наслаждавам ти се всяка секунда, когато сме заедно, затова постоянно те гледам.
Не мога да ти се наситя.
Сякаш всеки път откривам някоя нова черта у теб, която ме побърква.
Сигурно наркоманите се чувстват така, ти си като наркотик за мен.
Постоянно изпитвам глад за теб.
Не само за тялото ти, а за самото ти присъствие тук в стаята до мен.
Обичам те, все по-силно, всеки ден се влюбвам до полуда!
Ти си моят живот.
Всичко, което съм искал от жена и от живота, това си ти любов!!!
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ганчо Попов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...