КОЙ КОГО ПОЗНАВА
Беше юли, или август. Адска жега.
Прибирам се един ден от работа и деветгодишният ми син ме посреща. Пристъпва от крак на крак, а очите му са станали едни огромни питанки.Стиска го обувката, но не знае как да я подхване. И така, казвам, давай направо. Обяснява, че ходили на разходка на Джанавара - много красива местност с римски терми, но му е забранено да ходи сам. Това го преглътнах. Там някаква кола на пътя прегазила един смок. Добре... Вече ме побиваха тръпки. Усещах какво предстои. Казвам "дай го тук" и той тръгва към... о, Боже! - хладилника. От там измъква един прекрасен двуметров екземпляр. Изтръпнах.
Естествено, целта на мероприятието е смока да бъде одран и да се съхрани кожата. Бяха почнали да го дерат децата, ама както се дере агне и съответно се отказали, защото не се получава, пък и се наранява кожата. И тук на помощ дойдоха моите професионални познания. Одрах го, неговата кожа смошка, ама като реших да отстраня главата - ядец! И нея искал да си запази. К ...