Ден първи след интервенцията – живи сте. И сте се наспали за първи път от месеци насам – отпускът си е отпуск, макар и леко помрачен / хм, леко ли?/ от остатъчната болка и тръпненето в челюстта. Тъй като не сте скочили в тъмни доби, както в обикновен работен ден, кафето не е толкова животоспасяващо /говорим за живота на околните, подчертавам/, в почивни дни го пиете по-късно. Понякога, докато направите закуската, първото кафе е малко около обяд, но все пак в къщи факторът „дразнители“ е сведен до минимум – три броя. Предишният ден милата медицинска сестра, която ви успокояваше като госпожа в детската градина, точно като такава изчурулика: „Пушите ли?... Ааа, не! Забравяте цигарите за поне десетина дни! Най-малко десетина!“ – и то със слънчева, но безапелационна усмивка. По-добре да беше извадила арбалет и да ви застреля право в сърцето. Ако в началото на вашия ден по някаква причина липсват кафето и цигарата, ви се струва, че всички съществуващи от началото на цивилизацията богове ще стоварят върху вас проклятието си. И наистина, пропуснете ли си кофеиново-никотиновата доза, всичко ви върви наопаки, ръцете ви изпускат папки, разливат чаши, разпиляват кламери и пинчета, а устата ви – сама нямате обяснение как – се е скарала с минимум пет-шест души. След слънчево- категоричната забрана още веднъж се поздравявате наум за решението да направите Голямото нещо в този период на годината. Минимум десет дни без кафе и цигара преди натоварен работен ден – повече от ясно е, че на третия ден някой ще е мъртъв и  не е задължително това да сте вие. Глада някак ще го понесете. Сутрини без кафе – абсурд!

Ден втори – още сте живи. Още наболява и тръпне, стомахът ви предупреждава за гражданско неподчинение, ако още веднъж му предложите юфка със сирене или крем супа от леща, втори ден не сте пили кафе, защото без цигара променения вкус ще ви изнерви повече, отколкото ако не сте пили изобщо. Ще издържите! Амма ха! Вие сте зряла жена на почтена възраст, имате кураж и воля, какво са няколко дни въздържание в името на Голямата цел! Следобед предлагате на ръмжащия си стомах готова крем супа от броколи.  Установявате, че наистина обичате броколи, но само и единствено като гарнитура към сочен и обилен протеин. Обвинявате за вкуса фирмата производител, докато наливате в гърчещия се стомах необходимата за съществуването ви гадост, докато стигнете до заключението, че съществуването на такава цена е безсмислена агония. Бихте преглътнали мъките на битието и днес, но… Мила дъще Барби Втора тази вечер е поканила семейни приятели на гости и от вас се иска естетизация на компанията под формата на вашето присъствие. Тя си е приготвила всичко. Плюс печени пилешки крилца, които вие по принцип не обичате. Не обичате, защото направо ги обожавате.  Гледате ги как отиват към чуждите зъби така, както гледат братчетата на Гаврош от стихотворението на Смирненски. Хем душата ви тайно въздиша, хем се молите наум да изядат всичко, защото иначе мисълта за тях в хладилника ще кълве съня ви като лешояд.

Ден трети. Подготовка за Бъдни вечер. Двата броя Мила дъще Барби като някакви добри коледни феи предлагат да свият сармите, които са ваш традиционен специалитет и които правите само и единствено на Бъдни вечер. „ Ти ще си почиваш! Ние ще направим всичко!“ О кей, едва ви навиват, нали? Но всяко нещо си има цена – тази на вашата почивка от сармите е да гледате осеммесечното  внуче. Ако изключим любимите му занимания да пипа запалената печка, да дърпа котката за ушите, да отваря чекмеджетата с бельото като ги превръща в гейзери, хвърлящи във всички посоки чорапи и гащи и да плюнчи обилно четката ви за руж, бебчето е истинско херувимче.  Коледните феи наистина почти сами приготвят трапезата, на която сядате капнала от тичане след лазещото херувимче. Там ви очаква още един куршум в измъченото сърце – техните сарми се оказват по-малки, по-вкусни и по-перфектни от вашите. Почти подушвате праха от рухналия си пиедестал – в едно нещо да сте несравнима и незаменима и да ви детронират… Жесток и несправедлив Живот! … / Ох, а пък в хладилника има крилца!.../

Ден четвърти.  Две рохко сварени яйца за закуска и крем супа от червена леща. / А в хладилника има крилца. И сарми. И тиквеник. А на масата – пълна купа с бадеми…/

Ден пети. Все още  има крилца.  Сармите почти са свършили. „Изяжте и крилцата бе, хора! Нарочно ли ги държите  в хладилника така, че при отварянето му да са първото, което виждам?“

Ден шести. Разварен ориз със зеленчуци. Черпите с крилцата махленските котки и с мъка сдържате хлипанията си. Две сълзи се търкулват по бузите ви. За проклетия минава най- вървежната инфлуенсърка на квартала – разбирайте най- осведомената клюкарка, дето не сте й виждали очите  от две седмици -  и решава да изхвърли някаква хартийка, ама точно в контейнера в близост до вас и котките.

… Ден седми.  Стомахът ви е придобил характера на капризен тийнеджър бунтар и направо го усещате как се свива като ръчнат с клечка охлюв при всяко съприкосновение с нещо с кашава текстура. Внучето е извадило ново зъбче, а вие посрещате събитието със смесени чувства – радост и тиха завист едновременно. Последната ви цигара е била онази пред денталната клиника преди сякаш няколко ери. Езикът ви е забравил вкуса на кофеина. В къщи приемат за коледно чудо оцеляването на  обезникотения ви организъм и обмислят да предложат  на Светия синод нов църковен празник, посветен на мъченицата – т. е. ваша милост. Истината е, че изобщо не ви е нито до кафе, нито до цигари. Струва ви се, че само   една глътка от течността, която ви е поддържала преди,  ще довърши вашият свил се като стафида стомах. Гладът е демон, превзел изнемощялото ви тяло и ум. Ако онази вечер след интервенцията Венъм  само намекна за миг съществуването си, сега вече сте убедена, че той живее във вас и ръмжи в главата ви:  „Трябва да ям! Трябва да ям!...“  Има моменти, когато бихте прегризали нечие гърло… само дето няма със какво. Своеобразен кураж ви дава ровенето във Фейсбук и четене на мъдри цитати за силата на волята, извисяването на духа, изпитанията в живота и тем подобни подходящи за вашия случай. Като напук ви изкачат все едни вицове за ядене, едни снимчици на сладки гъделчета – задължително с ядки, едни мастър класове по висша кулинария… капак на всичко е мъдрата мисъл на някакъв известен руски певец, който казва: „ Артистът трябва да бъде гладен и зъл. Изкуство на пълен стомах не се прави“. Благодарите на милата си майчица, че едно време не ви позволи да станете певица, а ви тикна към безопасната професия на счетоводител. Тези дни  обаче що се отнася до понятията „гладен“ и „зъл“  имате всички данни за човек на изкуството. Струва ви се, че  ако Законното щастие изхрупа още една шепа бадеми, ще го превърнете в рядък и много незаконен прецедент от областта на анатомията и наказателното право. Всеки ваш сън е достатъчен да напълни менюто на пет ресторанта, две закусвални и един павилион „Бира скара“. Домочадието гледа коледни филми, а вашите мечти са запълнени със съставяне на списък какво ще купите  и изядете веднага, щом челюстите ви отново придобият правоспособност да отхапват, раздробяват, мачкат и дъвчат. И понеже почивните дни са дадени от Бог и Кодекса на труда човек да хапва, да пийва, да се мотае по близки и далечни дестинации и да си бъбри с приятели на мили срещи, вие, лишената от тези човешки права, се криете в къщи като копринена буба, лишена от черничевите си листа и броите дните. Които, да му се не знае се точат като локум, какъвто също не можете да ядете…

Ден незнам кой си. Не че вече ви пука. Утре сте при зъболекаря, а вдругиден сте на работа. Май вече можете да я карате само на супа от  спанак и картофено пюре, а защо не и на цветен прашец, стига да имаше цветя по това време на годината. А сокът от червено цвекло се оказа върха! Мила дъще Барби Първа и Мила дъще Барби Втора спорят кое е по-зловещо - зелената бълбукаща смес на котлона или кърваво изглеждащата течност в сокоизстисквачката.   Не сте пили кафе и не сте палили цигара май откакто се помните. И още не сте умрели. Алилуя! Законното щастие се хвали, че Дядо Коледа му е донесъл нова жена, която не пуши. Тази вечер се престрашавате най-после сама да отидете до кварталния магазин  /с маска! / . Там чувате две версии за собствената си персона. Махленските инфлуенсърки са се разделили на две фракции. Едната поддържа теорията, че на стари години сте си намерили любовник и сте избягали, затова Законното щастие, горкият, ходи до магазина и разхожда внучето сам. Втората се позовава на очевидец, че онази вечер сте хранили градските котки с две кила пилешко.

Ден тринадесети. Отивате на работа.

-Аууу, колко си отслабналааа! –  от изненада и зле прикрита завист колежките вият като назгулите от „Властелина на пръстените“ . Вие оглеждате пухкавите им бузки, извивките по ханша и талията, калкулирате всичко това в сармички, питки, пържолки, ядки и тортички, сподавяте дълбоко в себе си още по-завистливата си въздишка и вдигате рамене:

- Ами знаете как е по празници… то за една жена почивка няма…

И заслепявате всички с новата си холивудска усмивка.