Ден първи след интервенцията – живи сте. И сте се наспали за първи път от месеци насам – отпускът си е отпуск, макар и леко помрачен / хм, леко ли?/ от остатъчната болка и тръпненето в челюстта. Тъй като не сте скочили в тъмни доби, както в обикновен работен ден, кафето не е толкова животоспасяващо /говорим за живота на околните, подчертавам/, в почивни дни го пиете по-късно. Понякога, докато направите закуската, първото кафе е малко около обяд, но все пак в къщи факторът „дразнители“ е сведен до минимум – три броя. Предишният ден милата медицинска сестра, която ви успокояваше като госпожа в детската градина, точно като такава изчурулика: „Пушите ли?... Ааа, не! Забравяте цигарите за поне десетина дни! Най-малко десетина!“ – и то със слънчева, но безапелационна усмивка. По-добре да беше извадила арбалет и да ви застреля право в сърцето. Ако в началото на вашия ден по някаква причина липсват кафето и цигарата, ви се струва, че всички съществуващи от началото на цивилизацията богове ще с ...