КОЛЕДЕН ХОРЪР - ЧАСТ 1

По Коледа е модерно да се  консумират  всякакви литератури, независимо какви бози са, важното е сюжетът  да се върти около празника и съответното коледно чудо. То са офисни романси, то са случайни сблъсквания по летища и гари, то са срещи със стари съученици в родното малко градче, то са…. каквото и да се каже, все е вече взето, смляно и поднесено с подходящите подправки. Коледни!

Скука! Моят сюжет е по-оригинален.

И така, представете си, мили дами потребителки на коледни истории, че сте главната героиня в моята. Прескачаме обстоятелствата, довели до ситуацията, минаваме направо на проблема – вие  трябва да извадите ен броя долни зъби и сте изправени пред  избора между суетата и практичността. Тоест – да направите това по празниците, когато сте в дълга коледно-новогодишна почивка  и  няма да ви се налага да водите служебни разговори и да се усмихвате на клиентите и колегите като на нотариус, който ви чете завещанието от канадската леля. Давате си и сметка, че само ще гледате и нюхате сармичките, коричката на питата, пържолките, луканката, ядките и плодовете – все благини, задължителни за тези дългоочаквани дни и за които домочадието бленува на глас  поне от месец насам.  Да позная ли кое ще изберете? Тооочно така – че не сте  яли няма да се забележи, но другото…  Само мисълта, че някой дори би заподозрял или пък – пази Боже! – би задавал въпроси кара самочувствието ви да се гърчи като червей на кука.

И така – след консултация с най-добрия специалист  в областта на имплантологията в кабинета му, оборудван сякаш от НАСА, сте определили дата и час и въоръжена с уверенията му, че всичко ще е ток, се явявате на уреченото място половин час по-рано. Достатъчно време на бъзлата, която винаги сте се опитвала да заключите дълбоко у вас, не само да се измъкне, ами и да развее огромен пряпорец. И тъкмо сте на косъм да направите рязък завой към друго решение, една прелестна девойчица в медицинска престилка изчуруликва името ви и вие се потътряте обречено към кабинета, оборудван от НАСА.

Прескачаме и кървавия екшън в кабинета,  сюреалистичните усещания – гласът на медицинската сестра, която повтаря: „Дишай! Дишай бавно!“, сюрреалистична е и гледката на милите очи на доктора точно над бормашината, надвесена над вас. Всичко вече е минало, сестрата, която ви е посрещнала и ви е успокоявала като дете, постъпило за първи ден в детската градина – само дето не ви е гушкала да ви тупа по гръбчето – сега ще ви изпраща.  Грижовно ви напътства как да свалите омекналите си крака от зъболекарския стол, дава ви увито в дебела салфетка парче лед и започва с писане на рецепта и изреждането на цяла торба с лекарства, на които забравяте името в момента, в който ги чувате. Долната ви челюст има подвижността, мекотата и сензитивността на паве, главата ви е пълно „чао“ от упойките, изобщо сте илюстрация на онази песен на Богдана Карадочева „Не виждам, не чувам и вие ми се свят…“ Крепи ви утехата, че вашето Законно щастие е в чакалнята и разчитате, че той ще запомни всичко, което вие трябва да помните – все пак 30 години той е човекът с дарбата за детайлите. В колата го поглеждате с насълзени очи и с благодарност мислите каква късметлийка сте – излязъл е по-рано от работа, за да ви закара и да ви върне в къщи, успокоява ви, хвали ви за подвига, минава през аптеката за торбата с лекарства – абе не мъж, а ангел небесен! Чувате гласът му като през три измерения – пита ви нещо, вие едва си измучавате, за да му отговорите и на петия опит сама се изненадвате колко широко може да си отвори устата човек след толкова упойки, за да отговори троснато:  „Да бее!“ Приличате на Венъм, само че вашата паст не е въоръжена като неговата.

Законното щастие въздиша – предчувства празничното настроение, което предстои, а вие, наивницата, още дори не подозирате каква Хепи Кристмас и Хо хо хо ви очаква – вас и всички наоколо.  

Прибират ви в къщи в полунасипно състояние , домочадието – Мила дъще Барби Първа и Мила дъще Барби Втора се втурват да предлагат услуги. Едната предлага студени компреси, другата – кремсупа. Явно изглеждате като Караджата и те са в ролята на самодивите, като от баща им се очаква да влезе в ролята на третата по отношение на целувките. Той обаче няма такива намерения поне на този етап и започва да чете инструкциите от рецептата над многострадалната ви глава като екзорсист над обладан от демони. В същото време, за да е мъчението още по- качествено, тика под носа ви чашата с разтвореното болкоуспокояващо. Имате едно  единствено коледно желание – да ви оставят да умрете кротко и незабелязано, а утре ще му мислите.

Следва продължение